Съюзът на българските транспортни работници твърди, че работодатели превръщат родните шофьори на камиони в съвременни "бели роби”. Транспортния съюз излезе с декларация до медиите, в която посочва тежките условия, при които работят превозвачите – липсата на течаща вода, на топла храна и електричество. Те настояват за строга регулация на трудовите права на шофьорите в България.
В България към момента има около 12 000 транспортни фирми, а шофьорите на тежкотоварни автомобили са над 50 000. От Съюза на българските транспортни работници твърдят, че ежедневието на превозвачите е изключително тежко и съпоставимо с това на т.нар „бели роби” във Великобритания.
Александър Стамболийски, председател на Съюза на българските транспортни работници: В България все още няма бензиностанция или обособен кът, в който да може шофьорът да спре, да ползва баня... Няма течаща вода, няма електричество. По никакъв начин не можем да говорим за приготвяне на топла храна в този камион.
Според Александър Стамболийски много работодатели принуждават шофьорите да сключват договори на минималния осигурителен праг, а освен това масово не плащат допълнителни пари за командировките в чужбина.
Александър Стамболийски, председател на Съюза на българските транспортни работници: При командироване на работника за повече от 30 дни работникът получава заплата равна на минималната работна заплата в страната, в която е командирован. В повечето случаи това са заплати от порядъка на 1 600 – 1 700 евро.
БНТ: При колко % от шофьорите се случва това?
Александър Стамболийски: В момента знам около 1 %.
От Асоциацията на международните превозвачи в Пловдив обаче определиха декларацията на колегите им като несериозна.
Йордан Арабаджиев, председател на Асоциацията на международните превозвачи: Ако един шофьор е третиран като бял роб, както казват от тази организация, той автоматически би отишъл и си намерил работа да речем в немска фирма за много по-висока заплата, но това нещо не се случва, защото заплатите са идентични.
От Съюза на българските транспортни работници казаха още, че не претендират за по-високи заплати в сектора, а за тяхното строго регулиране. Искат работодателите да обявяват реалните суми пред държавата, за да могат и работниците да търсят правата си, когато смятат, че са нарушени.