Цвета Караянчева: Има дни като днешния, които ни обединяват в преклонение

Десетилетия наред, година след година, идва 19 февруари и ние се опитваме по свой начин да изкажем любовта, преклонението и благодарността си към Апостола заради онова, което той означава за нас като българи. Думите никога не са достатъчно силни. Съвременните ни послания никога не успяват да се извисят до подвига му, до волята му, до гения му.

Във „Възвишение“ на Милен Русков има един момент, когато героите Гичо и Асенчо, срещат Левски след дълго издирване. И не успяват да го разпознаят. В състояние ли сме ние днес да разпознаем Апостола в легендите, в текстовете на историците, в мечтите? Може би. Но само ако в ден като днешния слезем от подиумите, ако се отдръпнем от площадите и го потърсим в сърцата си.