Японски дух в 55-то СОУ в София

Защото 55-то има клас Икуо Хираяма. За културен диалог между различните страни по Пътя на коприната от Европа към Азия. Завета на голямия приятел на България - философ, художник - оцелял от атомния кошмар Хирошима. В 4-ти "Б" учат и български и немски - Шилерова паралелка са.

Но още от 1-ви клас ги тегли нещо към Япония. Кой знае защо японците празнуват масово Коледа без повечето да са християни. А те в 4-ти "Б" правят оригами, пеят японски песни, броят на японски, знаят за икебана ... и "чадо" - Пътят на чая - сега стига до тях като съкровенна японска традиция. Представя я Криси Прахова - майстор по чадо - от световноизвестната школа "Урасенке от Киото".

Името й е Софуку - означава "носещ щастие". И всичко се превърна в зрелищно шоу, когато започна демонстрацията на джу джуцу - едно от най - древните японски бойни изкуства. Йероглифите му означават "изкуство да си гъвкав". Да се приспособиш към противника и да оцелееш. То изчиства агресията и е древна техника за самозащита.

Абед Афзали - инструктор по джу джуцу: В бойните изкуства не винаги е необходимо да показваш, че си силния. Виждате няколко поколения наши борци по джу джуцу. Най - малките са 12-годишни, а федерацията ни е известна по света.

Криси Прахопва - Софуку, майстор по чадо: Хармония, уважение, чистота и покой. Ако това го научат - супер.