Заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен в специално интервю за БНТ

Господин Катайнен, как бихте оценили резултатите от изпълнението на инвестиционния план за Европа, известен още като плана Юнкер, смятате ли, че бяха изпълнени първоначално поставените цели? Трябва ли в България да бъдем доволни, отчитайки факта, че наскоро беше открит нов завод, финансиран по този план?

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: Планът Юнкер е успешна история. Ние правим всичко по силите си да достигнем целта от мобилизирането на 500 млрд. евро от фонда. Сума, която наближаваме. Също така, лично аз съм доволен, че почти 1 млн. малки и средни предприятия вече получиха своето финансиране чрез фонда. Затова ние очакваме да бъдат създадени голям брой работни места в Европа. Искам да поздравя България, тъй като вашата страна е 4-тия най-голям получател на финансиране от фонда Юнкер. Например, вашата държава-съседка Румъния, е 22-ра. Затова искам да благодаря на държавните институции, но и най-вече на частния сектор и банките, които направиха възможно 10 хиляди малки фирми да получат финансиране. С една дума, България се справя изключително добре.

Кръговата икономика е част от вашите отговорности. Бихте ли обяснили на популярен език за широката публика какво представлява това понятие? Вероятно от гледна точка на служителите на Европейската комисия е успех, че планът за действие беше отчетен като изпълнен, но какви са реалните резултати от усилията на Европейската комисия?

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: С една дума, кръговата икономика означава, че взаимоотношенията между отделните бизнес модели са непрекъснато циркулиращи, чрез рециклиране. Ще ви дам няколко конкретни примера за кръгова икономика. Първо - производството на пластмаса и най-вече начинът, по който тя се произвежда. Този продукт е изключително необходим, понеже с пластмаса опаковаме храна, като по този начин я съхраняваме за по-дълги периоди. Но трябва да бъдем отговорни как консумираме пластмасата. Тъй като се произвежда от петрол, няма никаква логика приложението ѝ да е еднократно. Затова ЕС иска да промени регулациите по такъв начин, по който пластмасовите отпадъци биват рециклирани отново и отново. Така ще бъдат спестени пари от вноса на петрол и ще бъде опазена околната среда. Вторият пример е свързан с електронните отпадъци. Ако вземете един килограм златна руда и един килограм мобилни телефони, ще откриете, че има по-голямо количество злато в телефоните, отколкото в рудата. Затова чрез кръгова икономика, ние можем да разглобим електронните отпадъци, да вземем ценните материали и те циркулират отново в производството.

Споменахте пластмасата - в Брюксел имате стратегия за пластмасите.Въпреки амбициозните цели съществува голяма разлика между търсене и предлагане на този пазар, какви са реалните възможности за запълване на тази дупка?

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: Може да бъде запълнена. Всъщност, преди време ние поканихме група от отделни компании, участващи в производството на пластмаса. Поставихме им задача да намерят начин, по който да можем да консумираме 10 хиляди мегатона рециклирана пластмаса до 2025 година. И вече получаваме резултати от групата. Макар и да са нужни многобройни законови промени във връзка с рециклираната пластмаса, така ще бъдат привлечени нови инвестиции. Много консуматори изискват по-продължителен начин на употребата на пластмаса и компаниите естествено се съобразяват с желанията на клиентите си.

Основната част от инвестициите на Европейския фонд за отбрана отиват за високотехнологични разработки за армия, която е коренно различна от сега познатите ни. Ще успее ли Европа да се превърне в лидер в прилагането на иновативни технологии в отбраната?

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: В момента много европейски държави купуват големи количества американска отбранителна техника и според мен това статукво няма да се промени в скоро време. Но това, което влиза в нашето полезрение е сътрудничеството между европейските отбранителни компании. Ние желаем всички те да влязат в партньорски взаимоотношения и комбинират техните, както човешки, така и финансови ресурси, и да започнат съвместно производство. Проблемът в Европа в рамките на тази сфера е, че много от военните компании базирани в отделните страни-членки оперират самостоятелно. Нужна ни е истинска конкуренция в тази сфера както на европейско, така и на международно ниво.

Как ще оцени конкурентноспособността на европейската икономика като цяло и на развитите икономики в Европа спрямо САЩ и Китай?

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: Пазарът на Европейски съюз е най-големият и най-проспериращият в света. Поради единния пазар, ако искате да продадете нещо в България, същото нещо можете да продаде и във Финладния. Когато става въпрос за търговски преговори, мисля, че сме достатъчно успешни в това отношение. Комисията успя да финализира 15 различни търговски споразумения с 30 държави. Причината за това е, че тези държави имат интерес да търгуват с нас, поради мащаба на европейския пазар - 500 млн. консуматори. Най-голямото ни преимущество е размера и единния пазар.

Европа си поставя за цел икономика с въглеродна неутралност. Приложимо ли е това за по-бедните държави като България? Например, българският министър на енергетиката наскоро обяви, че държавата ще направи всичко възможно да съхрани централите на въглища.

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: Най-важното нещо е енергийният сектор на всички държави да се движи в по-екосъобразна посока. Иначе няма да бъде възможно да достигнем зададените цели в световните споразумения. Единственият механизъм, който може да помогне за достигането на тези цели е кръговата икономика. Тя трябва да бъде вградена като бизнес модел най-вече при тези предприятия, които използват замърсяващи околната среда суровини, като например петрол. Също така, трябва да бъде разгледана енергийната ефективност и регулации. В някои държави-членки, законодателството задължава да бъдат спазени определени изисквания за енергийна ефективност преди да бъде започнат строеж на жилищни сгради. Затова, макар и частният сектор да е "магическата пръчка", съответните законодателни органи са тези, които трябва да подсигурят опазването на околната среда. Според мен, въглеродно-неутрална икономика е възможна, но за да стане реалност са нужни много реформи.

Смятате ли, че има достатъчно ясни сигнали за настъпваща рецесия и доколко дълбока ще бъде тя?

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: Не бих говорил за рецесия. Това, което икономическите данни показват за момента е, че влизаме в период на по-бавен икономически растеж. Всички се надяваме, че търговската война САЩ-Китай няма да дестабилизира изцяло пазара и да създаде нов икономически смут. Ако тези две неща бъдат регулирани по начин, целящ устойчивост, не мисля че ще стигне до рецесия или финансова криза. Но както и вие знаете, в момента живеем в непредсказуемо време и е трудно нещо да бъде казано със сигурност.

САЩ въведоха мита за някои европейски стоки. Трябва ли да разглеждаме този факт като знак за търговска война, подобна на тази между САЩ и Китай?

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: Преди няколко месеца правителството на САЩ покачи митата на европейската стомана и алуминий и това решение беше взето от Вашингтон без никакви възражения от Конгреса. От наша страна ние отговорихме като покачихме митата на някои американски стоки. Ние искаме всички тарифи да отпаднат, защото по никакъв начин не помагат на търговията. Новият американски тарифи ни притеснява, но това не означава, че не сме подготвени. За жалост, когато стане въпрос за преговори с администрацията на американския президент, нашите възгледи се различават на фундаментно ниво.

Напоследък в България имаме един много чувствителен въпрос - как оценявате почти сигурното решение на Фолксваген да отвори новия си завод в Турция? Не нарушава ли Турция споразуменията с Европейския съюз за митнически облекчения, като предоставя държавна помощ

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: Ако трябва да бъда честен, не съм запознат с този случай толкова добре, затова не мисля, че е уместно да го коментирам. Но това което мога да кажа е, че Европа е континент, където законите за предоставяне на държавна помощ са изключително стриктни. Причината затова е, че не желаем да бъде разрушавана конкуренцията между компаниите в различните европейски държави. Това, което Комисията си е поставила за цел в момента е законите за държавно подпомагане да включват и трети държави.

Вие сте бил премиер на вашата страна - Финландия. Наскоро ми попадна много интересен филм на Майкъл Мур за образованието във Финландия. Каква е тайната на Вашето образование и смятате ли, че подобен модел е приложим за народи с друг манталитет и култура?

Юрки Катайнен, зам.-председател на ЕК: Тайната за добрите резултати на финладнското образование е високото качество на обучението на учителите. При нас всички учители имат диплома от университет и самата професия е обект на уважение. Например, аз имам две дъщери - едната е на 10, другата на 13 години, като аз съм в непрекъснат контакт с техните учители, както и те с мен. Разбира се, съществуват и културни различия. Другата отличителна характеристика на образованието във Финландия е високото качество на общинските библиотеки, които позволяват на хората да се образоват и след училище. Мисля, че тези две неща могат да бъдат копирани и от други държави. Именно това беше предложено преди време и от Комисията.