Собствениците на сгради паметници на културата нямат мотив да ги опазват. Защо?

Повишеното обществено внимание към проблемите на недвижимото културно наследство не успява да защити от посегателства ценни сгради. Типичен пример от Пловдив в последните години е в съседство с проблемната зона на тютюневия град - жилищна постройка с ценна архитектура на улица "Цар Асен". Единична недвижима културна ценност. Съборена изцяло, с изключение на малко парче от фасадата.

Арх. Красимир Тодоров, и.д. директор на Националния институт за недвижимо културно наследство: Няма такъв проект, в който да се разрушава сградата. Има проект, който е за реставрация, но поради една или друга причина собственикът е предприел други действия.

Арх. Слави Славов, експерт в Инспектората към Министерството на културата: Съгласно Закона за културното наследство министърът издаде наказателно постановление, с което собственикът беше глобен за извършеното нарушение.

Комисията задължава собственика още да възстанови фасадите с оригиналните им обеми и орнаменти, но не е ясно дали и тази мярка ще е достатъчен мотив за коректни действия.

Арх. Христо Колев: Глобата е твърде ниска, за да се съобразява човек с нея. Но винаги има и момента човекът с каква култура е, защо не му е обяснено каква е ценността. Това е отношението, което държавата подхожда към такива обекти. Това е отношението, което създава у хората.

Според архитект Колев, участвал в подготвянето на нови режими за опазване на сгради в центъра на Пловдив, не е достатъчна мярка оставянето само на фасадите на един паметник на културата. Така държавата сама създава усещането, че тези сгради не са толкова значими и не мотивира опазването им.