Отчаяните думи от рода на: „тук е невъзможно да се живее" или „тук няма живот", направо си просят този пример.
Лъчеперките от езерото Ван в Източна Турция са същинско нарицателно за упорито и старателно оцеляване в неособено дружелюбна среда. На практика тези 20-сантиметрови риби от семейство шаранови са единствения вид, който вирее в солените води на езерото.
Никой не знае колко време и по какви причини тези храбри рибки са се приспособявали към условията в района. Пролетта обаче е времето, когато славата им изгрява над водата.
Тогава лъчеперките от Ван поемат на пътешествие към речните притоци, в търсене на сладка прясна вода. Само в такава среда те могат да се размножават. Е, не са сьомги, които правят шеметни скокове срещу течението на реките, но миграцията им е не по-малко внушителна. Хиляди мъжки и женски лъчеперки правят скокове с височина няколко пъти колкото ръста им. Масовото преселение с цел осигуряване на потомство среща плитчини и малки водопади. Преди да се впуснат в пролетната авантюра, лъчеперките се адаптират към прехода от солена към сладка вода. По това време те не хапват нищо.
Щом стигнат до подходящата среда, женските хвърлят хайвера си, а мъжките го оплождат. Месец по-късно малките лъчеперки от новото поколение ще пораснат и ще добият сили, за да поемат към езерото Ван. Към водите, където само те могат да живеят. Естествените им врагове, обаче, ги очакват. Чайки, водни змии и костенурки - те също искат да нахранят малките си. Но най-големи вреди на популацията от лъчеперки нанася човекът с незаконния улов на риба. Само че храбрите рибки не се предават и продължават да оцеляват. Те нямат намерение да отстъпват от водите, към които са привиквали незнайно колко дълго.