Има български принос в мисиите на НАСА - "Артемис I" и "Артемис II". Базираната във Флорида компания на българския инженер Петко Динев изработва високоустойчиви камери за мисиите.

• НАСА публикува изумителни снимки на Земята и Луната

БНТ, Диана Симеонова: Разкажете ни повече за вашия принос към мисията „Артемис II“.

Инж. Петко Динев: Ние участваме и сме партньори с НАСА от доста време. Близо около 20 години – нашата първа камера беше одобрена от НАСА за космически полети. Така че се очаква на всички полети на „Артемида“ да има наши камери. Както на първия, така и на втория – има 8 наши камери в момента, които следяха за правилното движение на ракетата до пускането на капсулата "Орион" – нашия спускаем апарат. Всичко премина много добре.

Не беше лесно да получим този договор, тъй като изискванията бяха много сериозни. Очакваше се много дълга работа от нас, но когато НАСА тества нашите камери преди 15 години, те се оказаха много издържливи. Успяха да покрият всички стандарти, които НАСА имаше. Така започна дългият период на адаптиране на камерите към космическата програма и успяхме много добре да се справим.

Въз основа на това НАСА ни възложи да направим нова камера, която вече е готова и ще бъде използвана за следващите космически полети, включително и тези до Марс.

БНТ, Диана Симеонова: На какви условия трябва да издържат камерите в космоса?

Инж. Петко Динев: Някои от тях се намират на външната част на ракетата и следят за правилната работа на двигателите, както и за отделянето на ускорителите и на самия спътник.

По време на излитане вибрациите, на които е подложена ракетата, са огромни – особено в частта при двигателите. Те достигат до около 75 пъти земното ускорение. Също така температурните разлики са огромни. Когато ракетата започне да се пълни с течен водород, температурата на водорода около минус 250 градуса, а кислородът е около минус 160. Затова ракетите се обледеняват отвън точно преди излитане, така че камерите са подложени на огромен стрес.

Да не говорим, че след излитането започва силно загряване от двигателите. Енергията, която се отделя, е много голяма, което води до резки температурни флуктуации – студено, топло, студено, топло. Не всеки продукт може да издържи на това. Освен това има и радиация. Когато ракетата излезе в открития Космос, защитният щит на земната атмосфера вече го няма, така че камерите трябва да бъдат устойчиви и на радиация.

БНТ, Диана Симеонова: Как се почувствахте, когато видяхте, че „вашите очи“ летят с "Артемис"?

Инж. Петко Динев: Преживяването е наистина уникално. За съжаление, по време на това изстрелване аз не бях във Флорида – бях в командировка в България и нямах възможност да присъствам лично.

Но при „Артемис I“ бяхме поканени като участници в програмата да бъдем на ракетната площадка.

Преживяването е наистина уникално. Само като видите самата ракета – тя е над 95 метра висока, което се сравнява с 33–34-етажна сграда. Беше вечер, нямаше звезди, беше облачно, а космическият център „Кенеди“ се намира далеч от населени места. Самата гледка към ракетата е неописуема. И още повече – когато знаеш, че си допринесъл, макар и с малка част, за тази огромна ракета – усещането е просто невероятно.

БНТ, Диана Симеонова: Има ли части от камерите, които се разработват или изработват в България?

Инж. Петко Динев: Да, разбира се. Специално за мисиите "Артемис I" и "Артемис II" камерите са закупени през 2014 година. Корпусите са направени в Пловдив, в нашия цех. Платките са сглобени и тествани в България. Да не говорим, че и във Флорида нашето производство е само от българи, така че българската следа е много силна.