След продължителните съдебни спорове и официалното встъпване в длъжност на Весела Лечева и нейния екип в началото на юни 2026 година, новото ръководство на Българския олимпийски комитет започна работа по стабилизирането на организацията. За състоянието, в което е бил заварен БОК, натрупаните задължения, финансовите разходи при предишното управление, отношенията с Международния олимпийски комитет и бъдещите планове на организацията генералният секретар Данаил Димов говори в интервю пред БГНЕС. Той отправи редица сериозни твърдения за управлението на комитета през предходните години и определи заварената ситуация като „хаос“, който новият екип тепърва трябва да подреди.
– Г-н Димов, говорим в сградата на БОК, в която доскоро не можехте да влезете. Стана ясно, че на 29 август ще се проведе Общо събрание на Олимпийския комитет. Какво да очакваме от него?
– Това е редовно Общо събрание. Целта е да бъдат утвърдени отчетите за миналата година, които трябва да бъдат внесени в регистъра до 30 септември. Това се забави заради всички тези обстоятелства. Обикновено Общото събрание се провежда през март, април или май, но тази година просто закъсняхме.
– Бяхте казали, че съвсем скоро ще излязат доста нови неща около случващото се в БОК, които не знаем…
– Те вече излизат. Имаме възложен от Изпълнителното бюро доклад-проверка на Контролния съвет. Контролният съвет вече приключи работата си по него. Има чернова, като в момента се доработват някои неща. Има констатации, някои от тях доста фрапиращи, за които нямаме обяснение.
Само един пример ще ви дам – става дума за едно пътуване до Бали на г-жа Стефка Костадинова и г-н Белчо Горанов, при което билетите им струват 20 000 лева. В същото време други двама служители на БОК, които са пътували за същото мероприятие, са били с в пъти по-евтини билети. Аз не знам с какво са пътували.
Има и други смущаващи разходи, но не искам да влизам в детайли. Докладът все още е в работен вариант. Когато бъде готов окончателният вариант, той ще бъде внесен в Изпълнителното бюро. Най-вероятно ще бъде подложен на гласуване и на някое от следващите Общи събрания.
– След финалния доклад имате ли основание и намерение да заведете дело?
– Аз не съм разследващ орган. От самото начало обаче твърдях, че г-жа Стефка Костадинова няма право на заплата. По Хартата на МОК всички изборни длъжности в системата на олимпийското движение нямат право да получават трудови възнаграждения. Могат да получават командировъчни, разходите за хотели да им бъдат компенсирани, но не и заплати. Тя е получавала заплата през целия период.
Не искам да влизам в детайли за размерите – не са малки сумите, но говорим за нещо, което изначално е незаконно. За мен поне. Пак казвам – не съм разследващ орган. Запознал съм Изпълнителното бюро, нека те решат какво да правят.
– Година и три месеца водите съдебни битки. Какво заварихте, след като през юни най-накрая влязохте в тази сграда? Какво свършихте и какво предстои?
– Това беше една тотално занемарена сграда. Хората работеха в нечовешки условия. Накратко – мръсно, гадно, нелицеприятно! Персоналът не беше получавал заплати в продължение на пет месеца. Пет месеца… Заварихме и доста просрочени задължения. Когато направихме окончателната сметка, те възлизаха на 350–360 000 евро. За този период успяхме да изплатим около 180 000 евро от тези задължения. В процес на плащане са и останалите.
Най-фрапиращото за мен беше дългът по една корпоративна кредитна карта на Олимпийския комитет, с която е разполагала г-жа Стефка Костадинова. Там заварихме дълг от 85 000 евро. Суми са били изразходвани по картата от 2022 г. насам.
– За лични нужди ли?
– Не мога да кажа, но има и фрапиращи транзакции. Аз не мога да си представя, че плащане в един любим ресторант на Стефка Костадинова на къмпинг „Черноморец“ е било свързано с работата на Олимпийския комитет. Когато ходя на ресторант, плащам с личната си карта, а не с корпоративната. Става дума за много голяма сума и това показва, на първо място, безотговорност, а на второ – липса на елементарна финансова култура.
Защото дори да има разходи, които са били оправдани, по-изгодно е, ако нямате пари по сметката, да използвате кредитната карта, тъй като всяка кредитна карта има гратисен период от близо 40 дни, в който няма лихва. Ако пресрочите този период обаче, има лихва, която е голяма – близо 20% по тази кредитна карта. Ако БОК беше използвал овърдрафт, той щеше да бъде с лихва от малко над 2–3%.
Ние сега плащаме по тази кредитна карта близо 1600 евро на месец. Една от следващите ни цели е да приключим този дълг, защото това е заплатата на един служител.
– Преди две седмици Весела Лечева спомена за тези 360 000 евро дългове. Има ли друго, което открихте, освен тази кредитна карта?
– Открихме фактури, които не са плащани от 2023 г. Стари неща – поръчвани стоки, вероятно за някакви мероприятия. Но е супер безотговорно да не си плащате фактурите в продължение на три години.
Супер безотговорно е и да освободите част от персонала, включително личния си шофьор, който е обслужвал основно Стефка Костадинова и нейното семейство. Всички казват, че за БОК той никаква работа не е вършел. И да не му платите заплатите и отпуските… Сега този човек си търси парите от БОК. Неговият принос към БОК е нулев.
– Вие лично събрахте журналистите, за да ги запознаете с лошото състояние на сградата. Има ли реална възможност БОК да се премести на друго място?
– Успяхме със собствени сили и с много малко средства да освежим и най-вече да почистим. В продължение на месец и половина се изхвърляха само боклуци. Фрапиращи неща… Включително намерихме пликове с пратки, кореспонденция с МОК от 2007 г., които въобще не са били отворени. Стоят неотворени, захвърлени. Това говори за липса на елементарен ред.
– Какво е отношението на МОК към БОК, след като смяната е факт?
– Винаги са били уверени в нашата правота и в избора. И неслучайно през цялото време стояха зад гърба ни и твърдо бяха на наша страна и на страната на правото. Там има много добър екип от юристи. Те бяха преценили всички обстоятелства и правни детайли. Отделно следяха под лупа всяка публикация, която излизаше в България във връзка с БОК.
Така че те не са имали резерви към нас. Имаха резерви по-скоро към българската съдебна система, да се изразя деликатно. Каквито ние също сме имали като екип. И аз съм го заявявал неведнъж. Имаше парадоксални решения. Вие знаете – имаше трима съдии, които постановиха по идентични искови молби едно, а четвъртата съдийка, която е известна с някои свои обвързаности, постанови друго.
Големият проблем е, че за тези хора – за съдиите имам предвид – няма никакви последствия. Ние сме поредният пример в дългата редица от примери, които разкриват пороците на съдебната система, и там няма никакви последствия. Тази жена и в момента си правораздава в Софийския градски съд, правораздава си по същия начин. Може да сте убеден, че аз следя много внимателно нейната кариера и решенията ѝ по различни казуси, и няма никакви последствия за нея.
– Какво може да се направи, за да има последствия за такива хора?
– Покрай нашия казус, понеже България е малка и познавам много хора, особено в съдебната система, получих информация, включително и чатове – от председателя на съда до съдийката, както и до трети лица, включително лица от криминалния контингент, за това как се решава делото… Това са неща, които са извън моите възможности, извън възможностите и на БОК. Други хора трябва да се заемат с тях. Там трябва да има прокуратура, разследващи органи. Досега тези съдии трябваше да бъдат разследвани и да бъдат отстранени от системата. Това са гнили ябълки – даже е много меко да се каже за тях.
Надявах се, че с новото правителство ще се вземат мерки. Все още тая такива надежди, нека да видим… Да се направят съответните законодателни промени. Системата трябва да се изчисти от тези хора.
– Какво предстои в най-близко бъдеще за БОК?
– Не сме спирали да работим, даже и докато бяхме в „нелегалност“. През октомври предстоят Младежките олимпийски игри в Дакар. Подготвяме делегацията, ежедневно текат приготовления във връзка с пътуването. Предстои у нас провеждането на Младежкия олимпийски фестивал във Враца. Г-жа Лечева подписа миналата седмица споразумения с кмета на общината.
Предстои в началото на следващата седмица посещение на делегация на БОК в Лозана по специална покана на президента на МОК Кърсти Ковънтри. Ще бъдем официално представени на всички служители на МОК. Надявам се това да даде допълнителен тласък на работата.
Свършихме доста работа. Има много програми, които МОК насърчава и по които дава възможност да се кандидатства на различните олимпийски комитети. Мога да кажа, че ние сме подали заявления по всяка една възможна, с изключение може би на една, по която също готвим кандидатура. Така че много скоро ще се усети дейността на комитета.
Текат приготовления и за другите големи събития – едното е в началото на 2027 г. – зимен фестивал в Брашов, Румъния. През юли има европейски игри в Истанбул. За мен те са потенциален кандидат за домакин на Олимпиада и това ще бъде генерална репетиция. Лично аз бях на посещение там, за да инспектираме готовността на съоръженията. Правят фантастични неща турците. Само може да ги гледаме със завист и със съжаление, че при нас не се случват.
– И въпреки всичко последните дни и седмици все пак бяха успешни за българския спорт…
– И в най-трудните моменти за държавата спортът винаги е носел радост. Имаме талантливи спортисти. И те някак си успяват да се справят въпреки всичко. Трябва да им отдадем заслуженото за това. То е плод на много труд и талант. Но талант без труд няма как да донесе успехи.
Тук всички обаче сме длъжници. На първо място и държавата, и ние. И аз се надявам министерството, в лицето на министъра и неговия екип, много по-ясно да си определи приоритетите, да има интелектуалния и експертния потенциал да защити тези приоритети. Защото при подготовката и гласуването на бюджета не видях нещо такова.
– Повод за въпроса ми е и изказването на Илиана Раева, която попита: „Колко медала трябва да спечелим, за да ни се построи нова зала?“
– Аз постоянно го задавам този въпрос. Колко успехи трябва да има българският спорт, за да му се отдаде значимото и да се създадат нормални условия, за да може да се развива? Ще ви дам един пример, на който тук ми се смеят, като го разказвам в последните месеци – Албания строи фантастични неща. Албания строи село за олимпийска подготовка за милиарди евро. Ние вече сме много, много назад от една Албания.
Тоест ние имаме спортисти, с които да се гордеем, но нямаме истинска политика, която да подкрепя спорта, нямаме никаква база. Гледах резултатите от плуването на европейското в Париж – имаше невероятни постижения. А ние се учудваме, че нашите плувци не могат да постигнат нещо подобно. Задайте си въпроса – колко басейна построихме в София през последните 30 години? Да ви кажа ли? Нула!
Това е работа основно на държавата, на общините. Трябва да има политика за това. Дано министърът и неговият екип да имат интелектуалния и експертния потенциал – първо, да определят правилно приоритетите за българския спорт, и второ, да успеят да ги защитят пред правителството и парламента, за да ги подсигурят със съответния бюджет.
Без пари нещо не става. Всичко, което само сме го написали, остава като едни добри пожелания. В годините сме видели много такива програми, които останаха добри пожелания. Нищо не се случи – нито един басейн. „Червено знаме“ е развалина. Колко писти имаме в София, на които може да се тренира?
Имаме идея и виждане, и това е желанието на г-жа Лечева – БОК да вземе по-активна роля. И ще искаме тази роля да бъде институционализирана със съответните законови промени, да ни се даде възможност ние да влияем на тези процеси.
В момента сме в позиция да даваме само съвети, които никой не слуша. И е много лошо. Министри се сменят, екипи се сменят. Виждате ли промяна в политиката? Аз не виждам. 30 години си говорим едни и същи неща и докато само си ги говорим… Пак ви казвам – една Албания ни изпревари с космическа скорост, а с Турция даже не искам да правя паралели.
– Откакто сте стъпили в длъжност, виждали ли сте се със Стефка Костадинова или с някой от екипа ѝ?
– Не. Не виждам за какво… Комуникация няма. С бившия генерален секретар Белчо Горанов се чувам, когато имам някои въпроси или нещо да уточним, да събера някаква информация. Тук никой нищо не ни предаде. И ние сме принудени да събираме информация на час по лъжичка.
Няма структуриран архив, няма подредена документация. Всичко беше нахвърляно в мазето. Аз продължавам да издирвам някакви документи, важни неща, решения на Изпълнителното бюро и т.н. Това са въпроси, по които ние трябва да вземем решения.
Да не ви говоря за едно търговско дружество, което Олимпийският комитет има, за което тук никой нищо не знае, включително и управителят му. Документите и счетоводните книжа са някъде навън, а дружеството също има дългове, и то към бюджета. Хаос, който се опитваме да подредим.
– Ще успеете ли?
– Да, мисля, че ще успеем! Ще ни отнеме време, но ще успеем
Чуй новините
Подкаст
