Екатерина Захариева: Все още има българи, които искат да се върнат у нас

Все още има българи, които искат да се завърнат в България.

Повечето от тях са такива, които живеят постоянно в чужбина и поради кризата са загубили работата си или искат да се върнат, защото тук се чувстват по-сигурни. Това заяви в "Денят започва с Георги Любенов" външният министър Екатерина Захариева.

Ние постоянно подпомагаме българските граждани зад граница и организираме "зелени коридори" за тяхното прибиране, каза Захариева.

Тя призова да бъдем солидарни към тези, които се връщат, защото това са български граждани. Тези, които критикуват, да се поставят на тяхно място, защото някои от тях бедстват.

Захариева обаче заяви, че в МВнР получават все повече сигнали от хора, които са се прибрали у нас и сега отново искат да се връщат в чужбина. Тя призова тези хора да не пътуват или ако това се налага, да е само в краен случай.

Това се отнася и за сезонните работници, които отиват в чужбина - Захариева ги призова да си останат тук, защото и у нас има нужда от сезонни работници.

Външният ни министър коментира и последния Европейски съвет, на който отново възникнаха спорове между държавите членки по отношение на финансирането на икономическото възстановяване след пандемията на коронавирус.

Захариева определи споровете между Севера и Юга като нещо нормално и не нещо ново.

В случая за противопоставянето има много обстоятелства - пандемията от коронавирус и все повече растящите притеснения как ще възстановим икономиките, Брекзит, по-малко бюджет - повече амбиции и неочакваната нужда от повече средства за възстановяване на икономиките, и за повече работни места.

"Спомняме си тежките продължаващи над 20-30 часа, няколко нощи заседания на Съвета по време на кризата 2008-2009 година. Но мисля, че сега Съюзът е по-подготвен, точно в резултат на създадените механизми, в следствие на икономическата криза 2008. В момента наистина има много спорове - трябва ли да се увеличи вноската за следващия бюджет предвид новите обстоятелства. Имаше такъв спор още за Брекзит. Сега е ясно, че ще имаме нужда от повече пари за възстановяване на икономиките. Трябва ли да се поеме от еврозоната т.нар коронаоблигации - това което искат Франция, Италия, Испания и Гърция - така да се каже Юга", каза Захариева.

Тя предположи, че лидерите на ЕС ще стигнат до съгласие, но със сигурност няма да е лесно. Европейският съвет ще заседава отново на 6 май.

По отношения на България Захариева заяви, че част от мерките, които българското правителство приема и актуализира се финансират от европейски средства.

"Много бързо получихме съгласие за пренастройване на програмите, за използване на средствата, които по принцип трябваше да върнем като неосвоени в бюджета, съответно препрограмиране на програмите, така че да могат да се използват тези средства за борбата с пандемията. За следващия бюджет също ще има такива средства", каза тя.

1 млрд. и 300 млн. са от европейската солидарност в България, свързана с мерките - това са парите, които имахме по програмите, но част от тях щяхме да върнем, каза Захариева.

Това е европейската солидарност и доверие към България. По думите и европейска солидарност има.

"Разбирам недоволството в началото, защото никой не очакваше мащабите на тази криза. За по-малко от седмица се пренастроиха програмите, промениха се правилата за обществените поръчки, организира се единна обществена поръчка на европейско ниво, в която и България участва, създадоха се зелените коридори, има пренаписване на следващата многогодишна финансова рамка, редица финансови инструменти вече има. Много бързо европейските институции успяха да се ориентират в тази ситуация", допълни още тя.

По отношение на падането на мерките, външният министър е категоричен, че те не трябва да падат, а да бъдат поетапни.

"Много добре, че Комисията предложи обща комуникация за координирано излизане от първия етап, защото тази криза няма да приключи с разпускане на мерките. Има държави, които са много засегнати. Слава, Богу България е по-малко засегната", допълни Захариева.

Тя уточни, че планът на ЕК е примерен. Отхлабването на мерките трябва да се основава на научни факти, на това какъв е ръстът на заболяемостта, капацитетът на болничните заведени, капацитетът на държавата да действа.

Важна е координацията с отделните държави. Всяка държава съобразно ситуацията определя мерките, но те не трябва в никакъв случай да падат рязко.

Вижте целия разговор във видеото