Емоционална инвестиция

Преди около месец писах за инвестицията, която Кот д‘Ивоар направи, за да приеме Купата на Африканските Нации.

Футболната инфраструктура беше подобрена чувствително, но по-важното за населението е, че разходваните повече от 1 милиард долара успяха да помогнат за изграждането и на пътища, летища, болници. Което за всяка африканска държава си е направо лукс. Инвестицията си струва, макар да е повече от ясно, че вероятно финансовите отчети не са съвсем правдободни, за което сигнализираха западните медии далеч преди старта на турнира. За управниците на Брега на слоновата кост всичко случило се в последните седмици дойде дюшеш, защото емоционално народът също се зареди за дълго време напред.

Домакините на турнира бяха на косъм да отпаднат срамно още в груповата фаза, а шамарът, който понесоха от Екваториална Гвинея и поражението с 0:4, още кънти из континента. По чудо и по воля на съдбата обаче тимът не само излезе от групите, а успя да стигне до финала тази вечер. Макар че изоставаше до последните минути на мача със Сенегал, а после трябваше да елиминира действащия шампион с дузпи. Макар да изоставаше до последно и срещу Мали, а в крайна сметка да продължи с гол след 120-ата минута. Макар да трябваше отново да минава през ударите от бялата точка и на полуфинала срещу Република Южна Африка. Кот д‘Ивоар оцелява и оцелява и стигна до битката за първото място срещу Нигерия на Виктор Осимен и ще опита да вдигне трофея за трети път. Двата отбора вече играха на турнира – преди 24 дни домакините отстъпиха на „суперорлите“ с 0:1 – поражение, което показа, че са доста уязвими.

„Слоновете“ са първият тим-домакин, който успява да стигне финала в състезанието от 2006 насам, като за отбелязване е фактът, че пет от последните страни, които са спорили за трофея и са били домакини, са стигали до победата. Изключението е Нигерия през 2000 година. На пръв поглед силите би трябвало да са изравнени, ако човек разчита на ранглистата на ФИФА – котдивоарците са осми в Африка по показатели, а в класацията на световната футболна централа към днешна дата са 49, нигерийците са шести на Черния континент и 42-ри в света.

„Суперорлите“ бяха в прекрасна серия от четири последователни срещи без допуснат гол, като победиха последователно именно тазвечершния си опонент, Гвинея-Бисау, Камерун и Ангола, преди най-накрая вратата им да бъде превзата от южноафриканците в края на полуфиналната им епична схватка. Любителите на залози спокойно могат да предвидят, че вероятно на финала няма да има особено много попадения. „Уви“ биха казали неутралните зрители. „Ура“ биха казали почитателите на консервативния стил и равностойните финали.

Обрати, дузпи, безброй голове в последните минути и секунди. Всичко това вдъхна живот на Купата на Африканските Нации в началото на 2024. И е напълно нормално, че и присъствието на Кот д‘Ивоар на финала би трябвало да накара 60 хиляди души да посетят стадиона в Абиджан в трепетно очакване на още една значима победа. Най-значимата. Домакините обаче не бива да се заблуждават, че вълната на ентусиазма ще залее с лекота съперника.

Нигерия играе мъдро и макар Виктор Осимен да е отбелязал само веднъж от 24 опита за гол, „суперорлите“ имат своите козове. Като Адемола Лукман, който дотук вече има 3 попадения в турнира. Както често се случва във футбола, подценяваният и откровено хулен селекционер на Нигерия Жозе Пезейро, успя да изведе тима до финала.

Бившият треньор на Спортинг Лисабон и Порто беше подложен на сериозни критики от медиите заради непоследователните си решения и противоречиви резултати, а сега е на 90 минути от това да изведе Нигерия до четвърти континентален триумф след 1980, 1994 и 2013. Но дори той не може да се сравнява с колегата си на другата пейка тази вечер – Емерс Фае, който пое временно Кот д‘Ивоар след фиаското в груповата фаза.

През 2006 г. Фае вече загуби един финал с родината си в същата надпревара, тогава като футболист. Сега пред себе си има невероятната възможност да спечели континентален турнир като треньор, макар до момента да е бил предимно помощник и наставник на юнощеските формации на Ница и дубъла на Клермон Фут.

И за Фае, и за Пезейро емоционалната инвестиция е гарантирана. Както и за всички в Кот д‘Ивоар и Нигерия.