На фона на протестите в Сърбия, които не стихват от месеци, Европейския парламент се произнесе за напредъка на страната в преговорите за присъединяване. Има сериозни затруднения във различни области, като върховенството на закона и реформите за борба с корупцията, както и нормализиране на отношенията с Косово и съгласуване на външната политика на Сърбия с тази на ЕС. Темата следи българския евродепутат Ивайло Вълчев, от групата на европейските консерватори.
БНТ: Ако съдим по доклада за Сърбия, има слаб напредък в изпълнението на критериите за членство на ЕС. Но къде парламентът вижда проблемите?
Ивайло Вълчев - евродепутат от Групата на европейските консерватори:Много е важно да кажем, че по принцип тези доклади се стремят да насърчат повече позитивните промени, които успяват да се видят в страните членки, без разбира се да подминават проблемите. Голяма част от предварителната работа, преди да се стигне до зала, защото днес буквално бяха гласувани те, но това е плод на дълга работа. За нас като българи е изключително важно, че в този доклад влязоха неща, които, да го кажем на нашия си медиен език - няма да направят заглавия на първа страница, но ще останат в историята. Но с усилията, които положихме с останалите български колеги, ние стигахме до това в доклада за Сърбия да бъдат вписани защитите на правата на българската общност, нейното право да изучава български език, както и слагането на край на този сръбски наратив за тази митична шопска нация, която те се опитват да докажат, че съществува някъде там с цел да отрекат съществуването на едни нормални хора, които се самоопределят като българи, да отрекат тяхната идентичност, тяхната култура, тяхното дълго пребиваване по тези земи. В този доклад българската гледна точка я има и тя надделя. Иначе другите проблеми, които ЕС вижда в Сърбия, те са тези, които всеки човек, който хвърля дори просто един бегъл поглед към новините ще види. Отношенията на Сърбия с Русия, с Китай, тази балканска черта на дипломацията, да се опитваш да стоиш разкрачен между великите сили и в един и същи момент да искаш да показваш аспирации за влизане в ЕС, в същото време да си купил билета за Червения площад за 9 май. ЕС ясно казва на Сърбия, че тя трябва да се придържа към общоевропейската външна политика, да покаже това желание, а във вътрешен план да направи необходимите реформи, които да не показват това, което виждаме в момента, тази автокрация, тази липса на върховенство на закона, липса на напредък на диалога с Косово.
БНТ: Кажете, до колко липсата на напредък в подобряването на отношенията с Косово е "препъни камък" за целия регион?
- Нещата са свързани неслучайно, двата доклада се гледат и се гласуват по едно и също време. Сега аз мога да кажа, че положихме и в другия доклад доста усилия, тъй като в доклада пък, за Косово, ние отбелязахме необходимостта от конституционно признаване на българското малцинство. Знаем, че там от 2023 г. има подадена петиция от хора, които имат българско самосъзнание да бъдат вписани в Конституцията. Това е нещо, по което работим. Но да, липсата на напредък по оста между Сърбия и Косово е голям проблем. Сръбската държава не просто не прави усилия да разрешава този проблем, а сякаш се връща назад и отваря стари рани от края на ХХ век. Защото виждаме, че вместо да се търси сближаване на позициите, вместо да се търси диалог, който да доведе до нещо, се прави точно обратното. Да не говорим, че и там сръбската дипломация с създаването на така наречения "малък Шенген", който трябва да включи Сърбия, Р.С. Македония и Албания, изолира останалите Черна Гора, Босна и Херцеговина и Косово и създава проблеми.
Вижте целия разговор във видеото
Чуй новините
Подкаст
