Христо Марков и Тереза Маринова разказаха за своите олимпийски триумфи по повод "100 години българска атлетика"

от БНТ

17:18, 18.03.2024

Чете се за: 05:42 мин.

Спорт

Слушай новината

Олимпийските шампиони на България в тройния скок - Христо Марков (Сеул 1988) и Тереза Маринова (Сидни 2000) - взеха участие в още една пресконференция, която отбеляза 100-годишнината от началото на българската лека атлетика.

На събитието присъстваха още президентът на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Иван Колев и главният редактор на списание „Атлетика“ Антон Бонов.

Легендарният Христо Марков се върна към своя триумф на Игрите в Сеул 1988, като сподели, че тогава голямата му битка е била със самия него.

"На Олимпийските игри в Сеул напрежението беше върху целия отбор. Преди това бяхме на подготовка в Япония и пътувахме първи. След пристигането ни избухна скандалът с вдигането на тежести. Беше много стресова ситуация. Самото състезание беше много тежко. Един любопитен момент беше, че преди първия ми опит на пътеката кацна един бял гълъб. Спечелването на олимпийската титла бе сбъдната мечта за мен. Битката беше най-вече с мен самия. Тогава имахме много силен отбор, бяхме като лавина, особено в скоковете", коментира Марков.

Един от най-именитите ни атлети разказа още за началото на своята кариера и за спомените си от своя наставник - покойния Чавдар Чендов.

"Аз много рано навлязох в мъжката атлетика и имах възможността да бъда сред големи атлети и треньори. Учехме се в движение. Чавдар Чендов беше уникална личност. Не мислеше за нищо друго освен за спорт", припомни си роденият в Димитровград състезател.

Европейският ни и световен шампион беше попитан и какво мисли за изгряващите звезди в родната лека атлетика - Божидар Саръбоюков и Пламена Миткова.

"Те са много хубави деца. Не ги познавам лично, но имам представа от интернет. Но навремето имаше дисциплини, всички тренираха по лагера с личните си треньори. Ако искат да имат бъдеще, техните треньори трябва да бъдат подсигурени да работят тях", категоричен е златният олимпийски медалист в тройния скок от Сеул 1988.

След края на активната си спортна кариера Христо Марков се преориентира към треньорството, където един от най-големите му успехи идват като наставник на Тереза Маринова.

Под ръководството на Марков Маринова стига също до олимпийското злато на Игрите в Сидни 2000 с неподобрения и до днес национален рекорд - 15.20 метра.

"За мен най-тежката ми година бе 1999/2000, но преломната беше 1996 година. До световната титлата тренирах под ръководството на Светослав Топузов, а после трябваше да взема важно и много трудно решение да работя с друг треньор. Отидох при Христо Марков и подписах документ, че започвам работа с него в петък, 13-и. Оттогава 13 ми е любимото число. Това беше едно от най-важните решения в кариерата ми", разказа Тереза

"Имахме трудни четири години в началото, а най-тежко беше през 1999-а, когато готвех летен сезон и тренирах за две дисциплини, но за съжаление претърпях инцидент на базата в Петрич. Това не ме демотивира, а напротив. Няма да забравя как, когато се възстановявах стадион „Васил Левски“ още не беше претърпял ремонт и тъй като входът бе наводнен, а аз още ходех с патерици, Христо Маринов ме пренасяше на ръце, за да мога да вляза и да тренирам с гипса. Може би това са и най-хубавите ми моменти, тъй като и до ден днешен знам, че ще преодоля всички трудности в живота", сподели легендарната ни лекоатлетка.

Златната ни медалистка от Сидни се върна и към триумфалния момент в австралийския град, който идва на 24 септември 2000 година.

"Бях феноменално добре подготвена и бях готова за световен рекорд, но рекордът остана моя несбъдната мечта. Искам някой ден да повторя успеха на моя треньор. В днешно време е още по трудно, но не трябва да се отказваме, а да продължаваме да опитваме", заяви Тереза Маринова.

Нейният треньор Христо Марков пък разкри и кой е бил преломният момент за Тереза по пътя ѝ към златния медал на Олимпийските игри през 2000 година: "Преломният момент за нея преди Олимпиадата беше на състезание в Атина, когато тя бе несигурна в себе си. Това бе много тънък психологически момент".