Инвестиции в акции на финансовите пазари

За изминалата една година най-старият индекс на Българска фондова борса има ръст от над 18%. Как обаче да се възползваме от възможностите на финансовите пазари били у нас или пък в чужбина? Отговорът в рубриката "Лични финанси" със Светозар Костадинов.

На първо място трябва да преценим какъв инвеститор сме. Ако купуваме и продаваме активи всеки ден - то тогава сме трейдъри, докато сме инвеститори. Става дума за хора, които искат да бъдат инвеститори, а не трейдъри. Разликата, че трейдърите се стремят към бързи печалби, от разликата в цената на даден актив, включително в хода само на една търговска сесия. При инвеститора има дългосрочност - той купува активи в очакване тяхната цена да се повиши във времето. Инвеститорът прави много по-малко сделки.

Следваща стъпка е да се избере инвестиционен посредник. За целта се влиза в сайта на КФН и проверява кои компании имат действащ лиценз за тази дейност. Проверява се и дали има съобщения за мними фирми. Не се изненадвайте - има и много български банки с лиценз. В повечето случаи може да се каже, че банките са подходящи за дългосрочни инвестиции, докато при инвестиционните посредници има по-голяма гъвкавост, ако се търси трейдинг. Откривате сметка при тях и можете сами да управлявате инвестицията си. Често пъти имат и възможност за демо акаунт, където да се научите да боравите със системата без да рискувате реални пари. Не трябва да се забравя, че всяко купуване и продаване на актив, всяка сделка обичайно е свързана с такса. Има и други такси, хубаво е да си сметнете всичко, за да знаете какъв е разхода за осъществяването на тази дейност.

При поръчките има различни възможности. Стандартната най-обикновена поръчка е, когато се купува или продава акция на най-добрата налична цена. Стойността обаче, на която се продаде може да се окаже не най-добрата, когато има голяма активност или акциите, които държите не се търгуват много често.

Затова може да се направи поръчка с лимит - тогава се посочва колко най-много сме готови да дадем, за да се сдобием с акцията, или пък минималната, под която не бихме продали. Това дава спокойствие, но не гарантира изпълнение на сделката, защото може да не се стигне до лимита, който сте задали.

Стоп поръчката, известна още като стоп-загуба, е за покупка или продажба на акция, след като цената достигне определено ниво, известно като стоп цена. Когато стоп цената бъде достигната, поръчката става пазарна поръчка и обикновено се изпълнява на следващата налична пазарна цена.