Изпитанията пред един свещеник във времена на криза

Дни, когато се сбогуват сезоните. Светът изглежда непокътнат. А толкова много неща са променени в човешкия свят... В църква в софийския квартал "Лагера" домакин е млад свещеник. И за него тези дни са различни. Посреща много скръб. В дни на жадувана радост.

Преди година и няколко месеца е станал баща на Мария. Казва, че е чудо, защото е дълго чакана. Била в най-светлите му молитви, когато пристигнал в църквата "Рождество Богородично". И останал тук.

Свещеник Костадин Тренев е от Сепарево. По стечение на живота, е отгледан от своите баба и дядо. Те му предали любовта към църквата. Те го подкрепили да учи в Семинарията. Със съпругата си Звездомира се познава много преди да стане свещеник. Изпитанията на съдбата нарича житейски опит.

Отец Костадин Тренев обича да помага тихо. Той е сред тези свещеници, които дариха кръв за болните от коронавирус във ВМА. Присъединила се е и съпругата му. Искат да помогнат на лекарите. Самият той строго следи да се спазват мерките.

Свещеник Костадин Тренев: Ние имаме приятели лекари, които споделят тежестта на тази битка и когато разговаряхме те казаха, че това е необходимо в този момент. Ако беше възможно да влезем, да участваме в лечението, не бихме се поколебали. Свещеникът е част от обществото и той трябва да се включи по примера на Свети Николай Чудотворец. Малко повече да се замислим и да бъдем разумни. Защото тези лекари не са космонавти от небето дошли. Те са част от нас. На някои свещеници съпругите са лекари, те се борят с тези тежести и ние познаваме от първо лице проблема. Когато виждаме, че мерките са елементарни, минимални и ние да не ги спазваме и да не уважаваме този голям труд е някак си неблагодарност.

Сърцето му тези дни е трогнато и натъжено. Наложило се да направи опело на починала лекарка, която лично познавал.

Свещеник Костадин Тренев: Опелото беше без тяло, тежестта на очите на хората да направят сбогуване без тяло е огромна тежест. Тя беше духовен и добър човек, помагаше много. Даваше цялото си сърце, но загуби битката.

След 20 декември няколко свещеници по инициатива на епископ Поликарп ще отидат в COVID отделения. Със съдействието на лекарите са решили да отправят молитви. Защото освен тялото и душата има нужда от подкрепа.

Свещеник Костадин Тренев: Важното и потребното е да разберем, че всичко това, което правим, трябва да има някакъв смисъл. Смисълът за православния християнин е да бъде добър, да бъде полезен и да бъдем единни и в молитвите и в живота. Христос казва: В света скърби ще имате, но дерзайте и това ще ви спаси. Ние знаем, че всичко това е за наше изпитание, за наше духовно изграждане. Казва, че имаме нужда от смирение. Да се огледаме и да видим, че в този самотен и объркан свят онова което единствено ни трябва, са прегръдките на тези, които ни липсват. Какво толкова ни е необходимо? Да се нахраним и напием-това ли ни е целта в живота? Разбира се, че не!

БНТ: Според вас кой е най-хубавият подарък за Коледа?

Свещеник Костадин Тренев: Най-хубавият подарък е любовта и усмивката на близките! Усмивката на нашите деца, че те ще бъдат с нас и ние с тях. Това е най-големият подарък, всичко останало е материално постижимо. Прегръдката в семейството е най-важното. Хората да се уважават и обичат. Това е най-важното. Любовта е най-великото качество за онзи, когото го притежава. Защото когато човек дава любов, непременно получава любов. Човек никога не се изчерпва, не се свършва.

Църквата е навсякъде. В неговият дом го чакат Звездомира и Мария.

Понякога животът е велика загадка. Има нужда едновременно от молитва за отлетялата душа на някого и от смеха на дете. За да си върне надеждата.

Автор: Катя Тодорова