Джуд, кой друг?!

Макар прекрасният стадион в Гелзенкирхен да беше пълен до краен предел, някак беше тихо. Часовникът отброяваше 94 минута и 32 секунда от началото на осминафинала между Англия и Словакия и надеждата вече се беше изпарила за островитяните. Големите звезди щяха да се проваля за пореден път в мач, който приличаше изключително много на болезнената загуба в същата фаза на турнира от 2016 година срещу Исландия. Още 88 секунди и Гарет Саутгейт щеше да получи последните освирквания в кариерата си на селекционер на „Трите лъва“, медиите щяха да отделят достатъчно време – цялата нощ, ако се налага – за да засипят с критики и хули английския национален отбор. И изведнъж всичко се промени.

Задна ножица, дошла от нищото. Изпълнение, което би се харесало и на най-претенциозните футболни запалянковци и би задоволило интереса и най-стриктните естети. Импровизация, атлетизъм, прецизност. Джуд Белингам. Току-що навършилият 21 години офанзивен играч на Англия спаси родината си и запази поне за още един мач надеждите, а според някои откровената заблуда, че „футболът ще се завърне у дома си“ и голямото чакане, датиращо от 1966 година, най-накрая ще приключи. Гол, за който вероятно ще се измислят песни. Гол, който се нарежда до най-славните и знакови изпълнения на английския представителен тим от близкото, а вече и не чак толкова близко минало.

Спомнете си за Дейвид Плат и волето му срещу Белгия на световното първенство през 1990 г. на същата осминафинална фаза. Или брилянтния финт на Пол Гаскойн и последвалия завършващ удар във вратата на големия местен съперник Шотландия насред „Уембли“ на европейския шампионат през 1996 г. Или онзи пробив и шут на Майкъл Оуен, финиширал във вратата на Аржентина на Мондиала през 1998 г., когато Оуен все още беше на 18 години. Да, този гол на Белингам и по значение, и по красота заслужава своето място на рафта с исторически мигове за английския тим. А радостта му след попадението и погледът към привържениците сякаш задаваха риторичния въпрос: „Кой друг?!“.

От трибуните в миг започна да се чува познатият рефрен от песента на „Бийтълс“, възхваляващ Белингам. Англия беше отпаднала от турнира. Но оцеля. Съотборниците на Джуд вкупом се наредиха логично да го прегръщат, а капитанът Хари Кейн дори копира вече превърналия се в типичен за халфа на Реам Мадрид начин на изразяване на радост след вкаран гол. Няма и 5 минути по-късно Джуд щеше да върне жеста. Самият Кейн каза след мача, че това е „един от най-добрите голове, които някога са отбелязвани за Англия. Какъв играч само е Джуд, той ни задържа на европейското първенство“.

В едно от интервютата си след сладката победа Гарет Саутгейт обясни, че това е причината и да не се правят много промени, когато останат 15 минути до края на даден важен мач, макар на пръв поглед играта да не върви. Да, Белингам и Кейн не изиграха особено качествени 90 минути, но винаги можеш да очакваш от тях с присъствие, идея и изпълнение да ти помогнат. Както и стана. Дали късметът помогна на Англия? Може би. Дали заслужаваха да елиминират Словакия? Вероятно не. Деклан Райс също се присъедини към хора с похвали към Белингам, а Гари Невил сподели по телевизията, че Саутгейт е задължен на Джуд, защото треньорът трудно е могъл да си представи каква вълна от негодувание щеше да го залее. Може би тази задна ножица отложи неизбежното и Англия и Саутгейт все пак ще се разделят след края на еврошампионата. А може и точно този гол да вдъхна нов живот във вените на английския национален отбор, който беше готов да издъхне след 88 секунди.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: