Наблюдения от един национален отбор

от Стефан Георгиев
Всичко от автора

A+ A-

08:30, 07.10.2026

Чете се за: 08:30 мин.

Спорт

Запази

Стефан Георгиев прави старателна дисекция на последните 10 дни и всичко, което се случи с националния ни тим.

лига нациите люксембург българия галерия

Слушай новината

Каква пауза само! Замислете се – дори при обновения си и безкрайно разширен формат световното първенство може да предложи на отборите, които стигнат до полуфиналите, максимален брой от 8 мача. По толкова играха в началото на лятото Испания, Аржентина, Англия и Франция. А сега всички отбори в Европа се оказаха в ситуация, в която трябва да бъдат на терена в напълно състезателна обстановка 4 пъти за 10 дни. Честно казано – макар паузата за вътрешните първенства да изглежда колосална – този подход и промяна в календара на УЕФА ми се струват подходящи и работещи. Но това е друга тема.

Нека сега направим една старателна дисекция на последните 10 дни и всичко, което се случи с националния ни тим.

Всичко започна в една наглед спокойна съботна вечер срещу Люксембург в Пловдив. Задължителна победа. Но не би. Пред Даниел Наумов (който впоследствие се оказа най-твърдият титуляр от всичките ни играчи), действаха Димитър Велковски, Теодор Иванов, капитанът Кристиян Димитров и Иван Турицов. Това беше решението на селекционера Александър Димитров. Подсказвам ви отсега – нито един от дефанзивното каре не беше сред титулярите в мача срещу Люксембург при гостуването 10 дни по-късно. Нещо повече. Селекционерът също беше различен. Ние вероятно сме единственият отбор в света, който може да си позволи да играе с абсолютно различна отбрана във всяка среща. Защото при снощната победа срещу 2:0 на „Стад дьо Люксембург“ непосредствено пред стража играха Християн Петров, Стефан Велков, Емил Ценов и Йоан Стоянов. Отбранителен мастърклас!

Равенството срещу Естония общо взето ни постави в ситуация, в която да не можем дори да си помислим за първата позиция в групата. Цел, която лично президентът на БФС Георги Иванов гордо беше заявил. И цел, която се отдалечи след едва 180 минути пред обидно празните трибуни в Пловдив. Тъжно е да гледаш как собственият ти национален отбор не може да генерира интерес сред привържениците, които иначе следят и най-малкия детайл, който е свързан с клубното първенство. Говорил съм си многократно с хора от БФС, които отлично разбират в какво положение сме и дават добър пример за отношението на всички към „лъвовете“ – „каквото и да публикуваме в социалните мрежи, винаги коментарите и реакциите са свързани единствени и само с омраза и ирония“. Отново тъжно. Но и очаквано – натрупването на гафове и болезнени загуби през годините отдалечи много тима от запалянковците. Хората на пръв поглед заявяват, че не се вълнуват от двубоите на България, но нямат нищо против да се втурнат към клавиатурите си и да напишат поредния саркастичен коментар при поредния гол в нашата врата. Това сме го виждали прекалено често и – за жалост – го видяхме и в последната седмица.

Да се върнем обаче в лагера на националите. Една точка от два домакински мача срещу Люксембург и Естония е прекалено слабо. И оставката дойде. Александър Димитров напусна поста след скромните 10 мача и стана поредният, който не успя да съживи грохналите „лъвове“. Проблемът обаче е, че ако в крайна сметка не успеем да се изкачим до Лига Б в Лигата на Нациите, на практика си затваряме и много врати по пътя към следващите големи първенства. За това обещавам да напиша отделен коментар. Димитров си тръгна, на пожар дойде Рибарски. На пожар беше викнат и централният нападател Атанас Илиев.

Критика, която ми се струва достатъчно обоснована към Александър Димитров, е, че при огромната група от играчи, които можеше да извика за маратонския цикъл от 4 мача в началото на есента, единственият централен нападател в списъка, беше Владимир Николов. Който сам по себе не може да се похвали с особено много голове. Или с някакви голове. Струва ми се, че можеше да се подходи по-различно. И да – не казвам, че ако Атанас Илиев беше в състава за първите два мача, то със сигурност щяхме да спечеим. Казвам, че позицията на Лукас Петков на върха на атаката не е най-подходящата.

Гостуването в Исландия беше предрешено. Обстановката в самолета беше тягостна, убеден съм, че е била такава и в съблекалнята преди и след срещата. Споменатият Атанас Илиев направи два сериозна пропуска, а навикът ни да допускаме леки голове за пореден път се прояви. Твърдя от много години, че националният ни отбор не разполага с план Б – без значение от селекционера – а бремето, което тегне над този състав в комбинация с лошата аура и ниското самочувствие на футболисите водят до позната картинка: допуснем ли гол, гардът ни пада. Вторите полувремена са ни много по-слаби от първите. Това е категорична тенденция – така беше и в четирите мача в последните 10 дни. Което говори и за слаба физическа подготовка, защото очевидно ресурсът ни поприключва след 60-ата минута. Загубихме за първи път в историята си срещу Исландия. След като го сторихме за сефте и срещу Люксембург.

Срещу същия този Люксембург във вторник вечер предложихме най-силното полувреме. Прелестни за сетивата голове на Кристиян Балов и Атанас Илиев. Балов, който може и вече да играе зад граница, но не чак толкова далеч, за да натрупа по-осезаема самоувереност, все още гледаше в земята при интервюто си след срещата. И по-добре, отколкото да вирне нос. Защото да не забравяме, че след 4 срещи България е едва на третото място в групата с 4 точки и се нуждае от поне още толкова, ако възнамерява да играе бараж за изкачване в по-горната Лига Б. Не знам дали си даваме сметка какво означава това, но България спечели гостуване в официален мач с повече от 1 гол разлика за първи път от 2007 насам. Ние наистина сме в друга орбита и не бива да смятаме, че ни принадлежат по право и заради миналото класирания на каквито и да било големи форуми.

И за финал – направи ми силно (което не е задължително да е и приятно) впечатление, че доста от играчите наблегнаха на факта, че в последните 2 мача от тази пауза вече са имали ясен план за действие. Да, очевидно България игра безобразно в първите си две срещи. Но не бива и да бягаш от отговорност. Защото още другия месец може да се окаже, че отново нямаме концепция и третото/четвъртото място в групата е логичният завършек на една безпътна и много трудна кампания.