Да играеш без централен нападател те обрича на неуспех. В сбит вариант по този начин може да бъде формулирано мнението на Уейн Рууни. Вероятно бившият голмайстор би имал подобни възгледи и генерално за футбола, но в конкретния случай той визира ситуацията в два от емблематичните английски отбори – Манчестър Юнайтед и Арсенал. Двата тима изобщо нямат сходни сезони, защото в северен Лондон все още мечтаят за Шампионската лига и са с отлични позиции за второто място в крайното класиране на Висшата лига, докато „червените дяволи“ отдавна загубиха шансове за нещо значимо на домашната сцена и ще трябва да се вторачат в Лига Европа, ако искат непросто да не останат без трофей през сезона, но да не останат и извън турнирните на Стария континент през следващата кампания. Въпреки това обаче и двата отбора страдат от липсата на изявен голмайстор, по това си приличат. Причините за случващото обаче са коренно различни. Арсенал често изповядва стил на игра без типичен централен нападател, а и лошият късмет с контузиите на звездите Сака, Хаверц, Жезус и Мартинели по едно и също време от сезона ги накара да действат дори революционно в офанзивен план, използвайки Микел Мерино на върха на атаката. При Манчестър Юнайтед не е така. Там имат Расмус Хьойлунд и Джошуа Зиркзее, но така и никой не започна да бележи редовно.
„Винаги съм смятал, че отборите с изявени голмайстори имат по-сериозен шанс за титли“, каза Рууни пред ББС.
Руни, който по една случайност е голмайстор №1 в историята на „червените дяволи“. Да, Арсенал може и да контролира топката постоянно, но това напоследък никак не е задължително да води до голове във Висшата лига. Ливърпул, който съвсем скоро ще бъде провъзгласен за нов шампион на Англия, дотук има 17 гола повече от „топчиите“ в първенството. И там човек би казал, че не се разчита изцяло (че дори и особено много) на централен нападател заради формата на Салах, но заплахата я има – независимо дали идва от Коуди Гакпо, Луис Диас или дори вечно осмивания Дарвин Нуниес. Рууни продължи с размишленията си по темата, анализирайки случая с Мерино.
„Един полузащитник, озовал се в тази роля, може да помогне за контрола над топката, за това съотборниците му да се придвижат до наказателното поле на съперника. Но просто няма как да действа като нападател. Дори от егоистична гледна точка. Нападателят е свикнал да е хищник и вечно да е пред вратата, за да отбележи. Халфът просто няма подобен инстинкт да вкарва голове“, смята Рууни.
Да не говорим, че чисто статистически Мерино явно забравяше какво трябва да прави срещу Юнайтед и в крайна сметка, въпреки че игра на върха на атаката на Арсенал, от „артилеристите“ в противниковото наказателно поле най-често топката докоснаха десният бек Тимбер и вътрешният халф Райс – по 6.
Да, Мерино не е нападател. Но той има 3 гола до момента във Висшата лига през 2025. Зиркзее и Хьойлунд са нападатели. И нямат по нито един дотук през календарната година в първенството. Рууни ги защити, твърдейки, че който и да заиграе на „Олд Трафорд“, би имал трудности. Преди попадението на Бруно Фернандеш, домакините в „Театъра на мечтите“ имаха един удар към противниковата врата и нито един точен. Ясно е, че Юнайтед не създава положения, ясно е, че не ги и вкарва. Расмус Хьойлунд имаше отлични две възможности в края на срещата да зарадва домакините, но позволи и в двата случая да бъде надигран категорично – първо от Райс, после от Габриел. Един нападател във форма би реализирал поне едното положение, но когато самочувствието ти е ниско, ти изпитваш колебания, каквито не прилягат на един завършен централен нападател.
През лятото се очертава интересна битка за подписа на някои от най-постоянните голаджии на Острова. Освен Арсенал и Юнайтед, в Челси по традиция са готови да хвърлят доста пари за трансфери, Ливърпул все още не е преподписал с Мохамед Салах. Единствено при Манчестър Сити положението с централния нападател е напълно обезпечено след десетгодишния договор на Ерлинг Холанд. Имената, които са замесени във вече пълзящите слухове за трансфери, са Лиам Делап, който има 10 гола във Висшата лига с Ипсуич, а „трактористите“ са почти сигурни изпадащи, Оли Уоткинс, който сякаш вече е време да помисли за стъпка напред след прекрасните си сезони в Астън Вила, Жан-Филип Матета, без който атаката на Кристал Палас изглежда доста по-оскъдна, и, разбира се, Александър Исак, за когото в Нюкасъл вероятно биха получили колосална сума при евентуална сделка.
Чуй новините
Подкаст
