Ново проучване: Каква е нагласата на българите за коронавируса

Двама от всеки трима българи са убедени, че коронавирусът ще продължи да се разпространява. Една четвърт са оптимистите, че епидемията скоро ще отшуми и светът ще се върне към нормалния си ритъм на живот. Това показва ново проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 29-ти февруари – 8-ми март 2020г. сред 1015 пълнолетни граждани.

Разпространението на коронавируса фокусира силно вниманието на хората: 75% от пълнолетните българи следят ежедневно информацията за това какво се случва в България, 19% - от време на време, а незаинтересованите са едва 6%.

При потвърденото наличие на вируса в страната, най-голяма част (55%) са загрижени, но следват препоръките на официалните власти, 34% не са особено притеснени, а силно притеснени се чувстват 11%. С по-загрижено поведение, следващо препоръките на специалистите, но без признаци на паника, се открояват най-вече жителите на големите градове и средните поколения.

Любопитна е обаче нагласата на най-младите и най-възрастните. У първите се наблюдават най-високи нива на тревожност, но не непременно съпроводени със стриктно спазване на препоръките, а потенциално най-рисковите по думите на експертите възрастови групи са най-малко разтревожени.

Информираното отношение към проблема проличава и в предприеманите индивидуални мерки за предпазване от коронавируса. 52% залагат на засилената лична хигиена, като колкото по-млади и мобилни са хората, толкова повече разчитат единствено на нея. Фокусът върху тези мерки обяснява и силно завишеното търсене на медицински маски, дезинфектанти и други хигиенни средства. Значително по-нисък дял (20% - 23%) са склонни на този етап да ограничат контактите и пътуванията си.

Най-притеснените прибягват до запасяване с продукти (12%), повишено внимание за наличието на симптоми (10%) и постоянното използване на медицинска маска (9%). Най-слабо загрижената една трета от хората не предприема никакви специални мерки.

Действията на властите за ограничаване разпространението на коронавируса в страната получават положителна оценка от обществото: според 67% предприеманите мерки са релевантни на ситуацията. 19% смятат, че те трябва да са по-строги, а 14%, обратното, са неудовлетворени, че се налагат ненужни ограничения.

И тук отново проличава поколенческото противоречие: най-възрастните и най-малко притеснени хора имат очаквания за още по-строги мерки, докато най-младите и най-загрижени от разпространението на заразата – ги намират за прекалени.