НОВИНИ

Ново проучване на "Галъп" разкрива какви са страховете на българите

Опасностите за ежедневното качество на живот у нас са възприемани като реални, показва анализ на данните  

ново проучване галъп разкрива какви страховете българите
Снимка:
bnt avatar logo
от БНТ
13:15, 20.09.2022
Чете се за: 05:40 мин.
У нас
Слушай новината

Опасностите за ежедневното качество на живот у нас са възприемани като реални, а опасностите на текущата геополитика също са възприемани като реални, но не в толкова висока степен. Проблемите с цените доминират в масовото съзнание у нас. На този фон страховете от войната и свързани теми също са високи, но не изпъкват.

Коронавирусът изглежда вече не плаши българите, както някога. Традиционно високи остават страховете от мигрантска вълна. За отбелязване е и фактът, че опасността от трайна политическа нестабилност се споделя масово като съвсем реалистична.

Това показва сондаж на „Галъп интернешънъл болкан". Агенцията се опита да обобщи отношението към основните изтъквани напоследък опасности – дали и доколко българското общество ги приема като реални. Оказва се, че страховете са налице и като че ли българите са заживели с тях.

Близо 90% намират за реална опасността увеличението на цените у нас да стане прекомерно. Тук обществото е на практика единодушно. Опасности като потенциален недостиг на газ, респективно отопление, се намират за реални от близо 80% от българите.

Сходни дялове намират за реална опасността от трайна политическа нестабилност в страната.

Близо 70% пък намират за реална опасност дори недостиг на електричество. Макар и този дял да е относително по-нисък в сравнение с тревогите за газа, явно до хората у нас не достига в максимална степен обстоятелството, че България е всъщност износител на електричество. Обществените автоматизми са видими.

Над 70% се подготвят за нова мигрантска вълна. Този въпрос обаче като че ли вече и бездруго е част от политическия дневен ред в последните години и не стои с такава острота, както въпросите за жизнения стандарт.

Дори задълбочаването на войната в Украйна, макар да се споделя като реална опасност в мнозинство от случаите, не изпъква в такава степен като реален страх, както въпросите на ежедневието. Въпросът е зададен преди последната интензификация на конфликта, но личи, че по този въпрос, няма такава острота, посочват социолозите. Българското общество явно не осъзнава в достатъчна степен и опасността страната ни на практика да ревизира позициите си спрямо Запада – под 40% съзнават тази заплаха като реална. Структурата на отговорите по този въпрос показва и неразбиране.

Последното е съизмеримо с оценките за опасността от коронавируса – и тук дялове в диапазона под 40% намират реална заплаха. Дали заради ниските в момента нива, дали заради по-ниската опасност от Омикрон като цяло или заради цялостното по света изоставяне на темата, българското общество, по всичко личи, предпочита да приключи с този въпрос.

Демографски разлики

Най-тревожни по материалните въпроси са хората на по-висока възраст и с по-ниски доходи. Това е и в пряка връзка с партийните пристрастия. По въпроси като отношенията на България със Запада или коронавируса, наред с не особено високата обществена възбудимост, личи и подчертан негативизъм сред партии с по-радикални и критични към Запада позиции.

По отношение на вируса главният определител си остава възрастта. По-високите възрасти значат и по-висок страх от вируса, независимо от партийните пристрастия.

Всички електорати у нас са единодушни в очакването на политическа нестабилност, но като че ли най-много държат на тази тема привържениците на по-старите партии на политическия терен. Явно за тези партии въпросът за политическата стабилност е и част от кампанийния дневен ред.

Закономерно, дори и в голямата си част да са в синхрон с всички останали, привържениците на доскоро управлявалите формации не споделят чак в такава степен основните опасности. Опасността от преориентиране на страната ни е осезаемо споделяна сред една част от тези привърженици.

Колкото и различните опасности да се отличават в типа си, една условна подредба показва приоритет на социалните пред геополитическите теми. Това едва ли е учудващо в общество със сериозна застаряване, социални неравенства и предразположеност към незападни влияния. В същото време обаче и издава известна уязвимост пред лицето на потенциални външни зависимости.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан". Изследването е проведено „лице в лице" с таблети между 31 август и 8 септември 2022 г. сред 1000 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 000 души.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
УС на БФ по волейбол обсъжда на 27 септември процедурата по избор на селекционер на мъжкия тим
УС на БФ по волейбол обсъжда на 27 септември процедурата по избор на селекционер на мъжкия тим
Три българки ще боксират в първия ден на турнира за Купа „Балкан"
Три българки ще боксират в първия ден на турнира за Купа „Балкан"