Обиколка из Сърбия: Какво е състоянието на пътищата и какви мерки взимат?

В разгара на летния сезон засилен трафик по пътищата в балканските държави. Наш екип продължава обиколката си в съседните страни, за да провери колко сигурно и безопасно се пътува. След Румъния сега колегите ни посетиха Сърбия.

От този месец толтаксите в западната ни съседка са увеличени с малко над 4%. Така страната остава с едно от най-високите заплащания за изминато разстояние на Балканите.

Тръгнахме от София през граничен пункт Калотина и изминахме около 800 километра по пътищата на Сърбия. Страната разполага с над 16 000 км магистрали и първокласни пътища. От месец юли толтаксите за придвижване по тях, са по-високи с 4,2%.

Събирането на пътни такси се осъществява на 72 пункта в страната. След поскъпването за пътуване по магистралата от Димитровград до Белград се заплащат 14,85 евро или с близо 1 евро повече от досега. По-високите такси обаче оправдават ли качеството на пътищата?

"Локалните пътища са по-зле, от инфраструктурата в Цариброд специално не сме доволни, построихме обаче магистрали, те са по-добре. Специално магистралата до Белград мисля, че е добре построена, возим се по тези пътища, доволен съм. Какво ще бъде след години е друг въпрос", коментира Зоран Николов.

По подобие на другите балкански държави и Сърбия се стреми да намали смъртните случаи и да има сигурност по пътищата. Братислав е международен шофьор. Срещаме се с него малко след като се е завърнал от курс, преминаващ през България.

"Добри са ни пътищата в Сърбия, има малко неравности, има тук там дупки, но не е страшно. Все пак много зависи по кои пътища се движиш, но като цяло в Сърбия се пътува добре. Има доста разлика с България. В България сега са започнали да реновират около Пловдив, но все още по пътищата има дупки", заяви Братислав Иликович.

От Асоциацията на международните автопревозвачи в Сърбия смятат, че основният проблем за тежкотоварните автомобили е преминаването през граничните пунктове.

"Проблемите са същите като преди 20 години – капацитетът на граничните пунктове. Голям е проблемът между Сърбия и Унгария и Сърбия – Хърватия, защото сега шофьорите чакат с часове. 3 часа в най-добрия случай, понякога чакат по два-три дни, за да излязат от Сърбия и да влязат в Европейския съюз, както и обратното. Почти същата ситуация е и на границата с България на Калотина-Градина", каза Александър Спасич, генерален секретар на сръбската Асоциация на международните автопревозвачи.

И допълва, че трябва да се мисли в посока да бъде облекчен трафикът по второкласните пътища.

"Дали има корупция и на ниво инфраструктура не можем да кажем, защото ние просто използваме пътищата и сме доволни от тях. А какво може да се направи още – Сърбия иска да забрани използването на алтернативни пътища за тежкотоварните автомобили и честно да ви кажа това е нормално да се направи, защото ако имаме нови магистрали, а камионите все още използват алтернативните пътища, това не е добре, не е безопасно".

Пътният експерт Андрия Новакович от години прави анализ на пътната сигнализация в балканските държави и забелязва, че има разминаване между това какво е качеството, описано в документите, и реалната картина.

"Всички балкански държави са на високо европейско ниво според регламенти, на хартия, но в истинския живот обикновено има корупция, липса на познания и затова имаме тази миксирана ситуация по пътищата. Що се касае за Сърбия, ако изключим магистралите и ако погледнем пътищата на общинско ниво, можем да открием всякакви – добри, лоши и дори опасни. Магистралите се строят по европейски модел, който трябва да се следва. В Сърбия например отриха нов 20 километра участък от магистрала, включващ тунели. Инженерите обаче не са искали да подписват одобрението за отварянето му, а парламентът временно спря регламента и участъкът беше отворен независимо, че не е в съответствие с документите. Такива неща се правят по балканите. Грубо между 30 и 50% вертикалните знаци не са по регламент, а говорейки за пътната маркировка – около 80% не е в съответствие с регламентите и това е във всички балкански държави", заяви Андрия Новакович, пътен експерт.

И все пак смята, че Сърбия и България имат какво да взаимстват една от друга.

"По отношение на вертикалната сигнализация – качеството е малко по-добро в Сърбия, а причината е, че използваме само алуминий, докато в България се използва стомана. Разликата е в издръжливостта. А за пътната маркировка в България регламентите даже са по-добри от тези в Сърбия и това е според наредба 18. Задължително е да се използва маркировка, която се отразява на мокра пътна настилка. В Сърбия ние нямаме този регламент", допълва Новакович.

За улесняване на пътуването в Сърбия има изградена сигнализация при мъгла, а в битката с високата скорост от две години в страната действа специална система за засичане на средната скорост.