Бързо растящото влияние на испанския футбол в световен мащаб ще бъде отново доказано по време на годишната церемония по връчването на „Златната топка“, която отличава най-добрите в спорта, пише агенция АП. Четирима от петимата номинирани треньори за приза „Йохан Кройф“ са испанци, както и двама от кандидатите в женския футбол.
След десетилетия, прекарани в сянката на италианци, англичани и германци, испанските треньори вече са най-търсени на пазара както на клубно, така и на национално ниво, а всичко това е резултат от огромните успехи на местния футбол.
„Основните предимства на испанските треньори са начинът на провеждане на тренировките и тяхната забележителна адаптивност в контекста на европейския и глобалния футбол“, казва Иван Кансела, който е ръководител на треньорската академия към Испанската футболна федерация.
Сред възпитаниците на тази академия са водещите имена в испанската треньорска професия Хосеп Гуардиола и Луис Енрике. Вторият е носител на приза „Йохан Кройф“ през миналата година и отново е сред финалистите, след като воденият от него Пари Сен Жермен спечели титлата на Франция и защити трофея си в Шампионската лига. Сред водещите кандидати е разбира се и Луис де ла Фуенте, който спечели Световното първенство с Испания през лятото. Преди това той премина през младежките формации до 19 и 21 години.
„Ние сме пионери в специализираното обучение на треньори. Мисля, че сме пример за подражание в тази сфера и това е основната причина нашите треньори да изпъкват пред останалите“, каза Де ла Фуенте преди месец.
До началото на новото хилядолетие бе нетипично испански треньори да успяват извън страната, но всичко се промени с преминаването на Рафаел Бенитес от Валенсия в Ливърпул през 2004 г. Мнозина го последваха. Към днешна дата испанците са най-голямата група сред треньорите във Висшата лига, а още двама от тях са кандидати за наградата "Йохан Кройф". Това са шампионът с Арсенал Микел Артета и Унай Емери, който спечели Лига Европа с Астън Вила.
Испанците успяват и на международно ниво, като представители на местната школа водят Катар, Чехия, Република Корея и Нидерландия, която наскоро назначи бившата звезда на Барселона Шави Ернандес. Донякъде това е затваряне на кръга, защото съвременният испански стил е повлиян от философията на Кройф, който игра за Барселона през 70-те години на миналия век и се завърна през 1988 г. като треньор.
Стилът на Кройф винаги се е отличавал с притежанието на топката, късите пасове между футболистите и тяхното постоянно движение по терена. Именно тази философия е в основата на начина, по който в Испания развиват таланти.
„Испанският футболист не е най-бързият, не е най-здравият или най-високият. По мое мнение, и казвам това без никакво преувеличение, испанският футболист е най-добрият в прочита на играта и притежава най-голям талант“, каза още Кансела, цитиран от АП.
Луис Арагонес, селекционер на Испания между 2004 г. и 2008 г., наложи първи тази философия в националния отбор, когато Шави Ернандес и Андрес Иниеста се превърнаха в лицето му. Т.нар. стил "тики-така" изведе Испания до нови висоти с две поредни европейски титли през 2008 г. и 2012 г., гарнирани от Световната купа през 2010 г.
Испания премина през по-колеблив период след оттеглянето на Шави и Иниеста, като за известно време отборът не съумяваше да превърне притежанието в голове. Де ла Фуенте, който пое отбора след отпадането на четвъртфиналите в Катар през 2022 г., модернизира системата с бързи преходи и игра един на един с крила като Ламин Ямал и Нико Уилямс, които са голямо предизвикателство за съперниците по фланговете.
Испания бързо се завърна на върха с европейска и световна титла, а при дамите страната също е номер 1 с ядрото на футболистки от Барселона като Айтана Бонмати и Алешия Путеяс, която в момента е в Лондон Сити. Треньорът на каталунците Пере Ромеу е сред кандидатите за приза при дамите, какъвто е и бившият наставник на Барса - Жонатан Хиралдес.
Двамата се изправиха един срещу друг във финала на Шампионската лига за жени, който Барса спечели с 4:0.
„Преди време в тренировките се използваха много упражнения без топка, но в испанските всичко е базирано на ситуации, които реално виждате в един мач. Това даде голямо предимство на професионалистите от Испания в последните две десетилетия“, заяви Хавиер Кано, президент на Асоциацията на треньорите в страната ЕФА Про.
Добър пример за това е испанското „рондо“ (на български известно като „пиян морков“), което Кройф направи основополагащо в Барселона. В това упражнение играчите застават по-малко пространство и си подават топката с по едно докосване, а един или двама опитват да ги пресекат. Така футболистите се учат на игра с едно докосване, когато са поставени под напрежение и трябва да подават под нестандартен ъгъл.
Интересен факт за тази генерация испански треньори е това, че повечето от най-успелите произлизат от Северна Испания и специално от Баския регион. Оттам са Де ла Фуенте, Емери, Хулен Лопетеги, Хосе Мендилибар и много други. Артета и треньорите на Челси и Ливърпул - Шаби Алонсо и Андони Ираола, пък са израсли заедно в аматьорския клуб Антигуоко от град Сан Себастиан.
Вицепрезидентът на Антигуоко Роберто Монтиел все още помни тези три млади момчета. Въпреки че е знаел за техния талант, дори на самия него му е било трудно да си представи как те могат да достигнат такива висини.
„Много неща имат влияние за тяхното развитие. Навремето изкарахме голям късмет, че тези трима страхотни хора и футболисти попаднаха в нашия клуб. При тях обаче го има и ДНК-то на Антигуоко и баското общество. То гарантира, че си супер мотивиран да се докажеш и да споделяш страстта си към футбола“, каза той.
Испания има 107 треньори, които работят в чужбина, а един от тях е Хулио Веласкес в Левски. Роденият в Саламанка специалист бе напълно непознато име за българската футболна общност при назначението си в началото на януари 2025, но изключително бързо стана любимец на феновете.
Испанската школовка на Веласкес и връзката му с местния треньорски елит си проличаха от първата му пресконференция. Той започна със споменатите по-рано в текста адаптивност и страст, за които говорят Иван Кансела и Роберто Монтиел.
„Разбирам, че футболът е футбол, но във всяка различна държава има специфични детайли. Уверявам ви, че аз съм треньор, който работи със страст, така че ми харесва как се живее с футбола в България“, заяви Веласкес в началото на съвместната пресконференция с тогавашния собственик Наско Сираков и изпълнителния директор Даниел Боримиров.
Той акцентира върху играта с топка, офанзивната философия и преходите между двете фази на играта, които са толкова важни и за водещите испански треньори, включително Де ла Фуенте.
„Аз предпочитам офанзивен стил, да бъде моят отбор активен със и без топка. Обичам да бъдем доминиращи, да играем с топката и да гледаме към противниковата врата. Искам ясна визия за развитието на атаките, но също така знам, че трябва да има равновесие в двете фази от играта, както и в движението без топка. Трябва да се играе на висок ритъм и да се провокират грешки на противника, а не да ги чакаме да ги допускат. Искам да водя отбор със страст, енергичен, играещ на високо темпо. За мен е фундаментално нашите привърженици да се гордеят и идентифицират със стила на отбора“, добави Веласкес.
„Футболът се развива много в последно време. На мен не ми допада да говоря за системи, а за начин на игра, защото те са много динамични. В крайна сметка става въпрос за две състояния на играта – когато си с топка и когато си без нея. Може в атака да играеш с една система, а в защита - с друга. Важна е идеята, с която го правиш. Насищането на пространствата и играта с топка са най-важни, но трябва да се вършат правилно“, каза още той.
Осемдесет и осем мача по-късно Веласкес е шампион на България и има зад гърба си 19 двубоя в Европа, последният от които бе спечелен срещу Виктория Пилзен в четвъртък вечер. Ако програмата на "сините" остане както е предвидена в момента - с мач за Купата на България през декември, то мач номер 100 за Веласкес ще бъде и голямата му награда за свършената работа в Левски - двубой срещу италианския колос Милан през януари.
Чуй новините
Подкаст
