От връх Ком до нос Емине с велосипеди за 12 дни

Двама мъже от Варна изминаха за 12 дни високопланинското разстояние от връх Ком до нос Емине с велосипеди. Маршрутът е между 650 и 700 километра по билото на Стара планина от най-западната до най-източната точка. Постижението им не е рекорд за България, но приключението е трудна задача заради каменисти изкачвания, скални ръбове с носене на велосипеда, липса на вода и маркировка на определени места и среща с диви животни.

Международният маршрут Е-3, по-популярен като „Ком - Емине“, е с преодоляване на терени с голяма денивелация и изкачване или подсичане на повече от 100 върха. Задача, която никак не е лека, когато си на велосипед. Деян Ханджиев и Тони Льонков решили да преминат трасето преди няколко години, но отлагали изпитанието заради пандемията.

От Варна тръгнали с влак за Врачанския Балкан.

След няколкочасово пътуване по релси и продължило изкачване до връх Ком стигнали до стартовата позиция. Така приключението на двамата смелчаци започнало. Те са карали от 10 до 16 часа всеки ден без почивка, за да завършат маршрута.

"Това са между 60 и 90 километра на ден. Въпреки слънцето, въпреки безводието, въпреки трудностите, като загуба на маркировка заради сеч на дървета или защото е стара. Имахме GPS с тракове, но понякога и те не помагаха в случая. Беше си приключение отвсякъде", разказва Деян Ханджиев, ски учител и колоездач.

Всеки ден е трябвало да се справят с различни предизвикателства. Във високопланинската част се налагало да носят колелетата и раниците. Така на гърба си имали и допълнително над 20 килограма.

"Около 7 - 8 часа на ден си ги носехме колелетата. Около хижа Козя стена, там е почти непроходимо. Дори да си пешеходец е много трудно да минеш през скалите. Тя е ронлива скала, хлъзгаш се, а ние бяхме с колелетата", споделя Тони Льонков, състезател в Спортен клуб по ориентиране "Бегун".

Дългият преход не преминал и без контузии.

"Изкълчих своя глезен. Аз не можех да се придвижвам, идваше буря и от Беклемето се пуснахме към Троян. Там пренощувахме. Мина ми през акъла да се откажа, но за кратко", казва Тони Льонков.

"Докато караме, паднало дърво ни се привижда, като мечка с малкото си мече. Това беше, когато бяхме много уморени. Но нас не ни беше страх и просто правехме голям шум по пътя и газ напред", допълва Деян Ханджиев.

За последния етап от 65 километра в Източна България проблем се оказали високите температури.

"Но като знаеш, че ще видиш скоро морето, нищо не може да ни спре", признава Тони Льонков.

Преминаването по маршрута е изпитание, както на физическата, така и за психическата издръжливост. Препятствията и липсата на достатъчно количество вода не могат да отнемат удоволствието от победата.

"Усещането е уникално. Нещо, което си планувал дълги години, изведнъж да достигнеш крайната цел, да победиш себе си реално, това е най-сладката победа", казва Тони Льонков.

"Който е добър в карането на колело, е хубаво да изпита себе си", посочва и Деян Ханджиев.

Двамата колоездачи са решени да преминат през трасето отново и през следващата година. Вторият път се надяват да преодолеят маршрута за под 10 дни.

Репортер: Петър Дойкински

Гледайте повече теми от "Денят започва"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube