Паника или надежда?

Докато в Съединените Щати световното клубно първенство върви към края си, някак незабелязан остана фактът, че в далечната част на света се провежда и шампионат на национално равнище, познат като Голд къп и обхващащ държавите от Северна Америка и Карибския басейн. Тази нощ Мексико спечели финала срещу Съединените Щати и накара хората, които се интересуват по-задълбочено от сокъра отвъд океана да си зададат въпроса относно присъствието и работата на селекционера на американците Маурисио Почетино начело на тима – точно година преди Мондиала какво точно носи със себе си аржентинецът? Повече надежда? Или осигурява повече паника?

Мексико защити титлата си от Голд къп с успех над САЩ във финала

Победата тази нощ щеше да донесе трофей на домашна почва, а и щеше да накара феновете да започнат тихичко да си мечтаят за евентуални подвизи и след 12 месеца. Но не би. Поражението отваря кутията на Пандора, откъдето безкомпромисно изскача съмнението, че развитието е в застой и всъщност американският отбор не се движи в правилната посока. Самият Почетино, останал бесен от липсата на отсъждане за дузпа в полза на неговия отбор за игра с ръка, обясни, че по-голямата част от 70-те хиляди присъстващи на стадиона в Хюстън са подкрепяли другия отбор, а не този, който се води поне на теория домакин. Но това може ли да бъде използвано като оправдание особено в днешния футбол. Та нима да е така и догодина, ако се наложи да се играе мач срещу някоя южноамериканска държава?

„Във футбола подкрепата от трибуната е от огромно значение. Когато нещата не вървят, публиката може да ти докара инерцията и подема, от които имаш нужда. Когато не е на твоя страна, енергията ти малко по малко изчезва, изсъхва“, каза след двубоя Почетино в размишление относно предпочитанията на привържениците в Тексас, добавяйки, че Голд къп е предоставил чудесна възможност на националния състав да бъде заедно в продължение на 40 дни като генерална репетиция за догодина.

Интересното е, че аржентинският специалист обясни, че понякога е положително и здравословно да видиш сълзите в очите на играчите след загуба, защото това означава, че на тях наистина им пука за случващото се на терена. Е, то оставаше и да искат да загубят на финал от Мексико!

Резултатите са доста противоречиви. И по-лошото – непостоянни. Но и показателни, защото Съединените Щати загубиха всичките си 5 мача срещу отбори, които се намират в Топ 30 на ранглистата на ФИФА, откакто Почетино пое тима. А това е доста притеснително, защото е повече от ясно, че догодина, колкото и да е раздут форматът, вариантът да минеш между капките и да не се изправиш срещу подобен състав още в групите, е доста сложен. Даже невъзможен. По време на подготовката за турнира Щатите загубиха от Турция и Швейцария в контролни срещи. Преди това в периода на Почетино имаше поражения от Панама и Канада. Селекционерът така и не може да се спре на една хомогенна група от играчи, като в състава непрестанно идват нови и нови лица, докато игралите в предишните двубои отпадат. Числата го показват – 55 футболисти са записали поне по 1 минута с националния екип, откакто наставник е Почетино. Той е треньор от 10 месеца. Не се паникьосвайте, вероятно има план в главата си. И да, в защита на аржентинеца е редно да се каже, че във финала срещу Мексико в селекцията не бяха звезди като Антъни Робинсън от Фулъм, Уестън МакКени и Тимъти Уеа от Ювентус и Кристиян Пулишич от Милан.

Но тогава пък изниква темата – как е възможно най-важните ти играчи да не присъстват и да не играят на континенталното първенство, след като това е основна част от подготовката ти за Светония шампионат, на който ти си домакин и искаш така шумно да рекламираш? Не се паникьосвайте, има надежда!