ИЗВЕСТИЯ

Моите новини

ЗАПАЗЕНИ

"През зимата назад, през лятото напред": Докога ще въртим часовниците?

bnt avatar logo от БНТ
A+ A-
Чете се за: 07:05 мин.
EBU

Въпреки обществената подкрепа за отмяна държавите в Европа все още не могат да се споразумеят за единно време

ebu bdquoпрез зимата назад лятото напредldquo докога въртим часовниците
Снимка: BR24
Слушай новината

Два пъти годишно настъпва моментът за смяна на часовниците. Тази неделя те ще бъдат върнати с един час назад. Европейският съюз отдавна обмисля да премахне смяната на времето, но засега това изглежда малко вероятно. Защо промяната все още не е отменена и какви са аргументите „за“ и „против“?

„През зимата назад, през лятото напред“ — така мнозина запомнят смяната на часовниците. Тя трябваше отдавна да остане в миналото. През 2018 г. 84% от участвалите в общественото допитване на Европейския съюз подкрепиха премахването ѝ. Ето петте основни причини смяната на времето да продължава и до днес.

1. Държавите - членки на ЕС, не могат да постигнат съгласие

След допитването през 2018 г. Европейската комисия предложи смяната на времето в целия ЕС да бъде отменена. Вместо това всяка държава членка трябваше сама да избере дали да използва постоянно стандартно време (наричано в Германия „зимно време“), или лятно време. Европейският парламент подкрепи предложението с мнозинство.

Законодателният процес в ЕС обаче е сложен. Необходимо е съгласието и на Съвета на Европейския съюз, в който са представени правителствата на държавите членки. Там няма мнозинство в подкрепа на премахването на смяната на часовниците. Страните не могат да се споразумеят кое време да се прилага целогодишно.

В момента в ЕС има три часови зони. Действащите правила изискват всички държави членки да преминават към лятно време в един и същи ден през пролетта и да се връщат към стандартното време през есента.

2. Анкетата от 2018 г. има свои слабости

В германските медии често се припомня общоевропейското допитване от 2018 г. Тогава ясно мнозинство от участвалите се обяви против смяната на часовниците и подкрепи използването на едно и също време през цялата година.

В допитването обаче участваха едва около 1% от цялото население на ЕС. Значителна част от гласовете бяха от Германия, докато държави в най-западните и най-източните части на Съюза, за които изборът на време има особено значение, останаха недостатъчно представени.

Има и друг проблем: на европейско равнище 56% от участниците подкрепиха постоянното лятно време, а 36% — постоянното зимно (стандартно) време. В отделните държави обаче предпочитанията се различават значително, което затруднява постигането на общо решение.

Ако лятното време се прилага целогодишно, през зимата слънцето ще изгрява много по-късно по часовник. В Аахен например на 21 декември изгревът би бил едва около 9.30 ч. сутринта.

3. Германия не може да вземе решение сама

Германия не може едностранно да реши да премине трайно към стандартно или лятно време. Това би противоречало на действащите правила на ЕС. Те не определят кое време трябва да избере всяка държава за постоянно, но изискват общи дати за преминаването към лятно време и връщането към стандартното.

Германското правителство по принцип подкрепя премахването на смяната на часовниците в целия ЕС. В отговор на запитване на BR24 обаче говорителка на правителството подчертава: „Тъй като изборът на стандартно време е от компетентността на държавите членки, те трябва да постигнат обща позиция в Съвета“.

Позициите на страните се различават значително, а много от тях все още не са взели окончателно решение. Германското правителство заявява, че се стреми към „хармонизирано регулиране на времето в Централна Европа“ и се противопоставя на разпокъсването на единния режим, което би затруднило функционирането на вътрешния пазар.

4. Едва ли ще има промяна поне до 2031 г.

Европейската комисия вече е публикувала графика за смяната на часовниците до 2031 г. Това е знак, че засега не се очаква промяна, макар политическо решение в друга посока да е възможно по всяко време.

Комисията е възложила и ново проучване, чиито резултати се очаква да бъдат представени до края на годината.

5. Има аргументи както „за“, така и „против“ смяната на времето

За онези, които искат да обсъдят темата със семейството и приятелите си, ето някои от най-често изтъкваните аргументи:

Аргументи в полза на смяната на времето (лятно и зимно):

  • Дълги летни вечери: През топлите месеци остава светло по-дълго вечер. Това създава повече възможности за занимания на открито, подпомага ресторантьорския и туристическия бизнес и подобрява безопасността на движението.
  • Светли зимни сутрини: През зимата стандартното време позволява да не се измества още по-късно сутрешният изгрев, както би станало при целогодишно лятно време.
  • По-добър сън през лятото: През лятото слънцето не изгрява прекалено рано (в 3 - 4 ч. сутринта), което е по-благоприятно за естествения цикъл на съня.
  • Единство в ЕС: Общите правила в ЕС — трите часови зони и единните дати за смяна — предотвратяват хаоса, който би затруднил търговията, транспорта и комуникациите.

Аргументи против смяната на времето (за едно постоянно време):

  • Здравословни смущения: Някои хора изпитват нарушения на съня и затруднения с концентрацията след смяната на часовниците, което временно може да повиши риска от инциденти.
  • Спорни икономии на енергия: Според съвременните проучвания очакваните икономии на енергия са под въпрос, а анализите сочат, че спестяванията са незначителни.
  • Административни и технически затруднения: Смяната създава допълнителна работа — част от часовниците все още трябва да се настройват ръчно, а при синхронизацията на IT системите и транспорта могат да възникнат грешки.

Статия, написана от Maximilian Heim (BR), първоначално публикувана на 20 октомври 2026 г.

Последвайте ни

ТОП 24

Най-четени

Водещи новини

Product image
Новини Чуй новините Спорт На живо
Абонирай ме за най-важните новини?