Проф. Овчаров пред БНТ: Има категорични доказателства, че кирилицата е българска, а не славянска

Има категорични доказателства, че кирилицата е българска писменост, а не славянска. Това заяви за БНТ археологът Николай Овчаров.

Изказването е в подкрепа на приетото на първо четене от Народното събрание предложение 24 май да се отбелязва като "Ден на българската писменост, просвета и култура".

На първо четене: Депутатите приеха 24 май да е ден на "българската", а не на "славянската" писменост

Професорът добави, че науката, изучаваща историята на надписите, епиграфиката, е датирала много точни открития от времето на Първото българско царство при Симеон Велики, далеч преди тези в Киевска Русия.

Проф. Николай Овчаров, археолог: Най-ранният надпис е открит в скалния манастир при Крепча, Поповско, който е 921 г., няколко десетилетия след като е създадена кирилицата. Също от този район, вече от столицата Велики Преслав, от 931 г. е надписът на Алцек върху един съд... От същата епоха, от 954-955 г., от манастира при Черноглавци, Разградско, е още един надпис. Т.е. три надписа, които са от първата половина на 10 век, съвсем точно датирани. Като сравнение само ще кажа, че примерно другата държава, която си служи с кирилица, говоря за държава, защото примерно сърбите нямат държава през това време, Киевска Русия, която приема християнството в края на 10 век, най-ранните надписи кирилски там са след 988 г. Това са много важни аргументи, защото по този начин не може да се говори нещо друго, освен че надписите – кирилицата, и надписите, които се пишат на кирилица, се правят за първи път в България, т.е. езикът, на който те са правени, съвсем нормално е български или старобългарски.

Репортер: Андрей Кючуков