24 май - Ден на славянската или Ден на българската писменост?

Депутатите приеха на първо четене предложението на Патриотите 24 май да бъде определен като "Ден на българската писменост, просвета и култура", вместо "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост".

Това породи спорове - и научни, и външнополитически. В студиото на "Денят започва" по БНТ темата коментираха доц. Милен Михов от "Обединени патриоти - ВМРО и доц. Ваня Мирчева от Института по български език при БАН.

Според доц. Мирчева българска азбука или българска писменост е напълно основателна, но да откъсваме делото на Кирил и Методий от цялата славянска общност, значи да намалим нашата собствена историческа стойност. Защото делото им започва в Моравия и Панония. След погрома в Моравия учениците им идват в България и благодарение на това то съществува.

"Аз съм дълбоко убедена, че кирилицата е българска азбука, дори съм един от съавторите на становището на Института по български език за промяна на названието на кирилицата в европейските документи и институции. Тя наистина е българска азбука, създадена в България от българските книжовници в Преслав. Имаме пълно основание да я наричаме българска. Въпреки че тя е компилативна - има 24 букви от гръцката азбука и 12 или 14 знака от глаголицата, които са за специфичните старобългарски звукове", допълни доц. Мирчева.

Според доц. Михов становището на Института по български език и Центъра по кирилометодиевистика е противоречиво.

"Там се цитира Вазов: "И ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат". Можем ли да дадем нещо чуждо на другите? Дали сме нещо наше. Това наименование не променя или не омаловажава делото на светите братя Кирил и Методий. Те са български, не защото можем да спорим за национална, етническа или друга принадлежност, а те са български, защото са преки български учители. Това са нашите учители. България е центърът, който превръща делото на Кирил и Методий от едно научно постижение в реална културна действителност, в исторически факт. И оттук насетне това дело от България се разпространява в света", коментира той.

Доц. Мирчева допълни, че името на празника трябва да бъде променено, но без да изключваме думата славянска, и даде пример: Ден на българската писменост и на славянската книжовност. "Защото в момента този ден се празнува от Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Словакия и Чехия. Не бива да се изключваме от този ареал на почит към славянските просветители", каза още тя.

Целия разговор вижте във видеото.

Гледайте още от "Денят започва"