Депутатите приеха на първо четене предложението на Патриотите 24 май да бъде определен като "Ден на българската писменост, просвета и култура", вместо "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост".
Това породи спорове - и научни, и външнополитически. В студиото на "Денят започва" по БНТ темата коментираха доц. Милен Михов от "Обединени патриоти - ВМРО и доц. Ваня Мирчева от Института по български език при БАН.
Според доц. Мирчева българска азбука или българска писменост е напълно основателна, но да откъсваме делото на Кирил и Методий от цялата славянска общност, значи да намалим нашата собствена историческа стойност. Защото делото им започва в Моравия и Панония. След погрома в Моравия учениците им идват в България и благодарение на това то съществува.
"Аз съм дълбоко убедена, че кирилицата е българска азбука, дори съм един от съавторите на становището на Института по български език за промяна на названието на кирилицата в европейските документи и институции. Тя наистина е българска азбука, създадена в България от българските книжовници в Преслав. Имаме пълно основание да я наричаме българска. Въпреки че тя е компилативна - има 24 букви от гръцката азбука и 12 или 14 знака от глаголицата, които са за специфичните старобългарски звукове", допълни доц. Мирчева.
Според доц. Михов становището на Института по български език и Центъра по кирилометодиевистика е противоречиво.
"Там се цитира Вазов: "И ний сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат". Можем ли да дадем нещо чуждо на другите? Дали сме нещо наше. Това наименование не променя или не омаловажава делото на светите братя Кирил и Методий. Те са български, не защото можем да спорим за национална, етническа или друга принадлежност, а те са български, защото са преки български учители. Това са нашите учители. България е центърът, който превръща делото на Кирил и Методий от едно научно постижение в реална културна действителност, в исторически факт. И оттук насетне това дело от България се разпространява в света", коментира той.
Доц. Мирчева допълни, че името на празника трябва да бъде променено, но без да изключваме думата славянска, и даде пример: Ден на българската писменост и на славянската книжовност. "Защото в момента този ден се празнува от Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Словакия и Чехия. Не бива да се изключваме от този ареал на почит към славянските просветители", каза още тя.
Целия разговор вижте във видеото.
Гледайте още от "Денят започва"
Българската агенция за инвестиции връчи наградите си "Инвеститор на годината"
Кметът на София Васил Терзиев представи програмата на общината "Визия за Витоша"
Чуй новините
Подкаст
