Страстта към репортерството се предава като магия. Мнозина са журналистите в нюзрума на БНТ, които следват съветите на Даниела Кънева и с които тя споделяше работата по текстовете и интервютата си. За Даниела Кънева екипът беше всичко, а операторът имаше право не само на мнение, но и на вето.
Половин век Даниела Кънева остана вярна на телевизията, новините и колегите си в нюзрума. Репортажите ѝ бяха част от емисиите ни до последните мигове от нейния живот.
Добрина Чешмеджиева, водеща на предаването "Референдум": "Даниела беше човек от друга планета. Тези дни си спомняме за Валери Петров. Даниела за мен беше един от тези "изключителни хвърчащи хора", за които пише Валери Петров."
Не лежеше на стари лаври. Всеки ден работеше, за да доказва, че има смисъл в професията журналистика.
Бойко Василев - водещ на предаването "Панорама": "Първата ми курсова работа във факултета по журналистика, първото нещо, което написах там, беше интервю с Даниела Кънева. И никога няма да я забравя и никога няма да забравя нашия първи разговор, който после се умножи толкова пъти. Имам пред себе си образа ѝ на неистов журналист. Това е може би думата. Тя беше неистов журналист. Тя можеше да преодолее всякакви препятствия, включително въоръжени мъже, за да стигне до интервюто, за да стигне до новината."
И никога не оставяше събитията да минат и отминат. За нея беше важно да открие причината за случващото се.
Надя Обретенова, водеща на "По света и у нас": "Един човек, който може да бръкне много отдолу под събитието, да намери неговите корени. Да разчепка събитието на съставните му части. И да извади онова, което може да бъде казано най-кратко, най-ясно и да бъде достъпно за зрителите."
Принцип, който Даниела е предала на всички, които са работили с нея. Един от тях е журналистът Бойко Станкушев:
"Моята история, тя е една щастлива история, защото, ако не беше тя, аз нямаше да започна работа в Българската телевизия."
И днес, 45 години по-късно, Станкушев помни разговорите как трябва да изглежда поредния документален филм, за да бъде разбран от публиката:
"Остави наследство, което е уникално. Не заради темите, не заради тези точки, политически, на света, в които ходеше и бяха нейни приоритети, нали основно Индия и Япония, но и по време на Ирано-иракската война също ходи снима и отразява и направи филм. А заради начина, по който поднасяше завършения цялостен документален продукт на хората. Просто ти като видиш първите 30 секунди или които и да е някъде от средата, от края, разбираш, че това е на Шменти работа. Тя се самоназоваваше шменти и на нас всичките ни викаше "Шменти".
Никой не знае защо Ди Ди Кей е решила да нарича себе си и хората в екипа си "шменти". Всички знаят обаче, че шеметният ѝ живот я среща с най-интересните хора по света. Включително приютява в дома си великия Рей Чарлс.
Бойко Станкушев, журналист: "Да, аз съм живял с Рей Чарлс и с Даниела Кънева. Защото тя ме беше помолила, когато идва той в нейния апартамент в столичния квартал "Мусагеница", тогава в "Мусагеница" живееше, а не тук на "Янтра", където ѝ е стария апартамент. Аз съм ходил и съм свидетел на всичко това."
Даниела винаги е била вярна и на друг принцип, че операторът е неин съавтор и има право не само на мнение, но и на вето.
Денислав Кънчев, оператор: "Нашата дума се слушаше. Чуваше се. Та се съобразяваше до някъде, но Диди си е Диди. На нея всичко ѝ беше интересно, както и на нас естествено. Една сутрин ме буди и ми вика: "Ела, взимай камерата. Къде бе, Диди. В хотела в Япония. Вика гледай как вятъра пречупва бамбука." И наистина беше много интересно в градините на хотела. Един бамбук много висок, 4-5 метра и вятъра така ги клатеше, просто ги сваляше като житни стебла. И после в репортажа го беше измислила "Това е Япония. Това е японският народ. Той се прекланя, но остава прав".
Даниела Кънева завладява и сърцата на хората в Япония. През 2011 г. тя получава най-високото японско отличие - Орден на изгряващото слънце, златни и сребърни лъчи, за изключителния си принос в укрепването на българо-японските отношения.
Н. Пр. Хисаши Мичигами - извънреден и пълномощен посланик на Япония в България: "През 70-те години на миналия век Даниела Кънева е първият български кореспондент, изпратен на работа в Япония. Може да се каже, че тя изгради един огромен мост между нашите два народа. Буквално до миналата година тя неуморно отразяваше всичко, което се случваше между Япония и България в областта на културата, високите технологии, визити и срещи със значими личности. Тя има голям принос за това българите да разширят интереса и познанията си за Япония, както и за укрепване на взаимното разбирателство и приятелските връзки между нашите два народа. Ние сме изключително благодарни за нейния принос и бих искал да изразя най-искрените си съболезнования по повод на нейната кончина."
А в Индия Даниела Кънева се превръща в легенда.
Н. Пр. Арун Саху, извънреден и пълномощен посланик на Република Индия в България: "С дълбока скръб научих за кончината на г-жа Даниела Кънева. Гласът и присъствието ѝ като журналист трогнаха мнозина, особено индийците. Тя беше един от най-здравите мостове между Индия и България. Тя ще ни липсва. От името на правителството и народа на Индия, изразявам най-дълбоките си съболезнования на нейните близки и се моля душата ѝ да почива в мир."
снимки: БНТ, БТА, БГНЕС/Архив
А в деня, когато Даниела избра да напусне този свят, пред дома на оператора Денислав Кънчев цъфна първата момина сълза. Любимото ѝ цвете, което Дени донесе за нея.
Чуй новините
Подкаст
