Тръмп, Путин и Зеленски като за последно в 2024

Като за последно

С наближаването на коледните и новогодишните празници е напълно логично хората по света все повече да се отдалечават от неприятните мисли и тревоги и да се опитват да се потопят в светлата част на живота. Затова най-вероятно голямото говорене от страна на политиците на което станахме свидетели през седмицата ще последното за тази година. От тук насетне каквото и да се каже от някой от лидерите едва ли ще има нужният ефект и затова преди 6-7 януари 2025 г. не бива до очакваме бомбастични изказвания и медийни сензации. Това го знаят много добре и в щабовете на най-влиятелните мъже на планетата, и затова изявите на Тръмп, Путин и Зеленски бяха организирани така, че хем да имат обобщаващ характер за стореното през последните 12 месеца, хем да носят оптимистични послания за бъдещето.

Първи се изказа Тръмп, но в понеделник звучеше по-скоро предпазливо и уклончиво, нещо твърде нетипично за човек, чиято запазена марка са гръмките обещания. И най-вече изглеждаше така че САЩ в известна степен се завръщат към отдавна позабравената епоха на изолационизма, на която внезапно бе сложен край, когато Япония атакува Пърл Харбър.

Иначе от самата пресконференция не научихме нещо ново. Разбрахме че Тръмп счита войната за ужасно зло, което носи само смърт и разрушения, че не е много наясно защо Путин е нахлул в Украйна и какво точно са правили неговите войски в Сирия, и че Москва и Киев трябва да са готови за сделка. Също така бъдещият президент на САЩ демонстрира, че има проблеми с хронологията защото каза, че пристигането на войските на КНДР на фронта било ответна мярка на разрешението на Байдън да се нанасят удари с американски оръжия по цели навътре в руска територия, а всъщност си беше точно обратното. Що се отнася до само разрешение, Тръмп за пореден път заяви, че го счита за грешка и може и да го отмени. Акцентът тук би трябвало да е върху „може“, което значи че отмяната или не-отмяната му ще се разглежда като един от инструментите за натиск върху двете страни при едни бъдещи евентуални мирни преговори.

Очевидно е твърде рано да съдим какво смята да прави новия американски президент с военната помощ за Украйна дори и защото самият той не я знае. Но определено до встъпването му в длъжност на 20 януари ще трябва да изкристализира. Иначе генерал Келог, която ще изпълнява ролята на персонален емисар на Тръмп по въпроса за мирните преговори вече заяви, че ще пътува през януари до Киев и други европейски столици, но засега няма предвиден полет до Москва.

От всичко казано и недоизказано досега е ясно едно – САЩ преди всичко ще се опитат да прехвърлят колкото се може по-голяма част от бремето по подкрепата на Украйна върху плещите на европейците. Това се отнася както до материалната и финансовата помощ, така и по отношения на логистиката, а може би дори и в политическо отношение. Дори в случай, че се стигне до някаква мирна сделка и се наложи разполагането на чужди сили в т.нар. буферна зона, те ще бъдат почти изключително от Стария континент. Това пък, от своя страна, ще породи редица нови проблеми.

Първият от тях безспорно е числеността на тези сили. Най-оптимистичната прогноза е, че ща са нужни около 40 000 души, но реалистите ги изчисляват на около сто хиляди. Европейските армии, обаче, като цяло са малки и набавянето на такова количество военнослужещи по всяка вероятност ще доведе до съкращаването и дори ликвидирането на мироопазващите мисии в Косово и Босна. А това както знаем са два традиционно взривоопасни района и Москва със сигурност ще се опита да ги подпали отново. Друг проблем би бил официалният статут на контингента – пълноценна военна сила, както искат Франция и Украйна, или наблюдателна мисия под егидата на ООН, както настояват италианците? Трети, като Полша, твърдят че е твърде рано въобще да се дискутира такъв въпрос, докато шефът на НАТО Рюте пък смята, че той трябва да се обсъжда зад закрити врати, за да не достига твърде много информация до руснаците. Пък и няма ясна идея как ще се реагира на евентуални руски провокации, като например ако някой миротворците „случайно“ бъде убит от силите на РФ.

Зеленски, за разлика от Тръмп, рядко намира време за пространни пресконференции, затова медийните му изяви са най-вече кратки, но за сметка на това доста чести. Запазената марка на украинския президент си остават ежедневните няколкоминутни видеообръщения към нацията, които той записва практически всяка вечер. Ако сумираме всичко казано от Зеленски през последните дни, включително на пресконференцията, която той даде в четвъртък в Брюксел, можем да стигнем до няколко обобщения и заключения:

· единствената гаранция за независимостта на Украйна си остава членството в НАТО;

· Украйна е склонна на преговори, но в никакъв случай няма да капитулира;

· украинската армия в момента не е в състояние да си върне със сила загубените територии поради липса на ресурси, затова в бъдеще ще се търси решаване на проблема по дипломатически път;

· обещаната западна оръжейна помощ е крайно недостатъчна.

Последното е доста важно защото западните партньори на Киев неколкократно притискаха украинското ръководство да свали долната възрастова граница за мобилизация в армията от 25 на 18 години, като същевременно не предоставят достатъчно техника за екипирането на нови бойни съединения. Самият Зеленски категорично отхвърли подобна възможност: „Вие искате хората да отиват на смърт без оръжие?“ И посочи че ЕС и САЩ са обещали напълно да екипират 10 украински бригади, но за момента са изцяло въоръжени само две и половина от тях. Като главна своя задача той посочи съхраняването на колкото се може повече човешки животи: "Приоритет трябва да бъде доставката на ракети и намаляването на военния потенциал на Русия, а не намаляването на наборната възраст в Украйна. Целта трябва да бъде спасяването на колкото се може повече животи, а не оръжието да се държи в складове".

Емоционалните аргументи на Зеленски пред чужди и свои медии, бяха подкрепени с конкретни данни и от някои официални лица. Омбудсманът Лубинец, например, заяви че в Украйна все още има достатъчно мъже на средна възраст, т.е. между 30 и 45 години. Депутатката Лариса Билозир пък съобщи, че като цяло може да се разчита на около 3.7 милиона мъже на възраст от 25 години нагоре които подлежат на мобилизация.

Мен лично продължава да ме учудва постоянното говорене на Запад за въпросния възрастов праг за призив в ЗСУ (украинските въоръжени сили). Сякаш ставаме свидетели на някаква организирана кампания целяща да покаже, че Украйна не прави достатъчно, за да се защити, а постоянно мрънка за материална помощ. Но предполагам че на всички е ясно, че гибелта и осакатяването на голям брой млади момчета и мъже ще застраши самото съществуване на украинската нация. И най-вече че в модерните войни вече повече от сто години печели не този, който хвърли повече хора в боя, а този който успее по-добре да ги въоръжи, подготви и ръководи.

Иначе проблемите, с които се сблъсква ЗСУ не са един и два. Основният, разбира се, е липсата на достатъчно максимално подготвени войскови съединения. В момента практически никоя от украинските бригади намиращи се в зоната на бойните действия не е в оптималното си състояние. По правило липсват и хора, и оръжие. Предварителните калкулации сочат, че дори и планираната мобилизация на 160 000 души до края на годината да бъде изпълнена изцяло, това ще позволи окомплектоването на бойните бригади на ЗСУ на не повече от 85%. Отделно от това съществува и проблемът с физическото състояние на немалка част от привиканите под знамената резервисти. Иначе в ЗСУ спазват строги правила по отношение възрастовото деление – тези до 45 години се зачисляват в щурмовата пехота, т.е. са предвидени да участват в най-интензивните сражения, а тези над този праг изпълняват по-спокойни, поддържащи роли, като артилеристи, граничари или снабдители.

Друг проблем, който донякъде е обвит в информационна мъгла, е проблемът с мотивацията на ЗСУ. Напълно логично, броят на ентусиазираните и нетърпеливи да се хвърлят в боя доброволци да е значително по-малко. Затова са чести и случаите на силова мобилизация в Украйна популярна като „бусификация“ (заради завличане със сила в микробуси на потенциални военнослужещи от съответните органи), както и хилядите опити месечно за незаконно напускане на страната. Хиляди са също така вече и случаите на класическо дезертьорство, т.е. самоволното напуска на бойната част от някой от военнослужещите. Този проблем явно сериозно е разтревожил властите в Киев защото неотдавна украинското държавно бюро за разследвания обяви пълна амнистия за всички които доброволно се върнат в частите си до 1 януари 2025 г. Проблеми ще имат тези които пропуснат установения срок – тях ги заплашва до 10 години затвор.

Нерядко в ЗСУ се допускат и сериозни тактически и оперативни грешки на бойното поле заради липса на качества и недостатъчна квалификация на съответните командири. Зеленски е напълно наясно с това и наред с периодичната смяна на проблемни офицери наскоро обяви, че започва процес на цялостна реорганизация на ЗСУ, за да станат много по-ефективна бойна сила.

Към това се нарежда и недостига на бойна техника, за което Зеленски постоянно говори. В повечето участъци, особено в Донбас, ЗСУ разчита да възпира многобройните руски атаки с най-вече чрез артилерийска стрелба и удари с дронове. Колкото и упорито да бъде отбранявана една позиция, тя в дългосрочен план е обречена, най-вече защото е статична. Именно на това ставаме свидетели напоследък на югоизточния участък на фронта – украинците се отбраняват докато могат, но в един момент натискът става толкова силен че те са принудени да отстъпят. Идеалният вариант в такива случай е пасивната огнева отбрана да се съчетае с активна, маневрена такава. С други думи – когато руснаците атакуват, украинците на свой ред да ги контраатакуват с пехота и бронирани машини и по този начин да прекъсват действията им още в зародиш. И в някой сектори ЗСУ действат именно по този начин. Но как това да се прилага навсякъде когато не достигат танкове, бронирани коли и самоходна артилерия?

Снимки: БГНЕС

Тежкото въоръжение също така е необходимо и за извършване на т.нар. ротация. Никоя бойна част не може да се сражава вечно и рано или късно тя трябва да бъде изтеглена в тила за почивка, възстановяване и попълване. Съответно, изоставеният от нея участък трябва да бъде зает от друга бойна част, която по сила и състав трябва да бъде поне равна на изтеглената. Но как да се постъпи когато дадена бригада я има на хартия, т.е. хората са налице, но ги няма танковете, бронетранспортьорите, оръдията и камионите, които някой е обещал да даде, но не ги е предоставил? И именно това е едно от най-големите главоболия на украинското ръководство напоследък – то на хартия разполага с поне двадесет нови бригади, но само няколко имат всичко необходимо, за да бъдат наречени боеспособни.

Какви обаче са проблемите на Путин? Съдейки от четиричасовата му годишна „среща с народа“, проблемите му са най-вече от психологическо естество. Путин, например, съобщи на сащисаното множество, че е започнал т.нар. СВО защото му станало скучно. Освен това, сегашното украинско държавно ръководство начело със Зеленски било нелегитимно и нямало как да се преговаря с него. И че условията за мир, които Русия ще приеме са тези вече дискутирани в Истанбул през пролетта на 2022 г. Беше официално признато присъствието на войски на КНДР на територията на Курска област, както и че Youtube бива забавян умишлено от руските власти, за да не може обикновените хора в РФ да го гледат безпроблемно. По въпроса за Сирия кремълския диктатор без свян заяви, че руските действия там са приключили с успех. Черешката на тортата, обаче, бе предложението на полуръстовия диктатор, в небето на Киев да се проведе своеобразен дуел между Русия и Запада – руснаците да изстрелят една от прословутите си ракети „Орешник“, а силите на Запада да се опитат да я свалят с някоя от най-модерните си ПВО системи.

Повечето от казаното е абсурдно, заради няколко прости факта. Сегашното украинско ръководство, например, няма как да е нелегитимно заради изтеклия му мандат, защото конституцията на страната забранява провеждането на избори по време на война. Т.нар. истанбулски споразумения пък са си чиста проба ултиматум от страна на Русия. Като този, че украинската армия трябва да бъде съкратена до 85 хиляди души, без западни оръжия и не трябва да членува в НАТО. Не трябва да има и западни гаранции за безопасност на Украйна, а само руски. Няма как украински ръководител, който да е наред с главата и да подпише такъв заробващ документ. Това че предстои руските власти да блокират разпространението на Youtube на територията на страната е известно отдавна, а доколко сирийската операция бе успешна за Москва можете да прецените сами. Припомням и за прословутия „Орешник“, с когото Москва плаши света от известно време насам. В не ядрения си вариант той е абсолютно безполезен, защото няма прецизно насочване. Дава големи отклонения от целта защото не е с една бойна глава, а с 36 малки. Такъв брой едновременно детониращи ядрени бойни глави биха имали опустошителен ефект върху всяка цел. Но когато са конвенционални, т.е. неядрени, и освен това неточни, то ползата от тях е близка до нулата.

В деня, в който Путин се опитваше да се представи пред зрителите си като господар на света, руските агресори понесоха най-големите си дневни загуби от началото на войната насам – 2 200 души (по данни на украинския Генерален щаб). В тази бройка със сигурност влизат и севернокорейци, чието участие в боевете вече бе признато и от двете страни. Парадните войски на Ким Чен Ир надминаха и най-песимистичните очаквания на специалистите и нагледно показаха, че са годни единствено за умиране. Реално дошли от друга, много примитивна епоха, тези гости от миналото шокираха украинците с тоталната си неадекватност на бойното поле и неспособност бързо да се адаптират към постоянно променящите се ситуации на фронта. Корейците отново и отново се движат през отворените пространства в дълги колони или се събират в групички, които са лесна мишена за дроновете и артилеристите на ЗСУ. Също така изпадат в състояние на пълна парализа, когато в небето се появи дрон и нямат идея как да реагират.

Както върви, нищо чудно севернокорейският контингент да бъде изчерпан още преди да се е разтопил снегът напролет.

Ще настъпи ли мир дотогава? Едва ли. На 9 май ще се навършат 80 години от края на т.нар. Велика Отечествена Война и Путин със сигурност ще иска да се похвали с нещо значимо, а към момента няма с какво. Именно за това му е нужна една голяма бляскава победа, а на пътя му към нея е застанал Тръмп. Както и украинците. Последните, според думите на висши чиновници в Белия Дом, с наличните запаси от оръжия и амуниции ще могат безпроблемно да продължат да воюват до края на 2025 г. дори и Тръмп да спре да помага. Големият въпрос обаче е в какво състояние ще се намира затъващата руска икономика след 12 месеца. Именно той крие отговора дали ще посрещнем в мир следващата Коледа.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News