Треньорът на младежите по бокс: Гордея се с момчетата

Старши-треньорът на националния ни отбор по бокс за младежи Борислав Бояджиев даде интервю, в което сподели своето мнение за отминалия световен шампионат в Киелце, Полша, където България спечели два медала.

С бронзови отличия се поздравиха Радослав Росенов (60 кг) и Уилиам Чолов (75 кг). Това отреди седмо място на страната ни по брой медали в генералното класиране.

Г-н Бояджиев, доволен ли сте от представянето ни на Световното първенство?

– Аз казах и преди да заминем, че основното нещо, което искам от нашите момчета, е да се сбият и да дадат най-доброто от себе си. Така че, не мога да кажа, че не съм доволен. Имахме основно притеснения от азиатците и точно там се получиха загубите. Всеки беше готов да се бори до край за медал, не загубиха от случайни боксьори. Ако трябва да ги разгледаме по-детайлно, ще видите, че това е точно така. Ясен Радев отстъпи на индийския боксьор, който е много силен състезател. На „Адриатическа перла“ Индия участваха, но с друг състезател в тази категория. Готвихме се за него, но сега в Полша беше съвсем различен човек. Радослав Росенов стана най-добре представилия се европеец. Загуби от японеца, който като поведение на ринга, е най-добрият от всички на световното първенство. Доминацията на Азия в леките категории бе очевидна. Краси Джуров взе две победи, но загуби в много равностоен двубой от украинеца. Даде всичко от себе си. На европейското в Будва Краси боксира на 56 килограма, а сега беше на 64. Има нужда да натрупа още физическа издръжливост. Нямаше как да играе на 60, защото там е Росенов и няма как да се лишим от някой от двамата. Това беше най-доброто решение за него. В тази възраст те все още растат. Уилиам – излишно е да коментираме. Той изигра два рунда и цял мач със счупена ръка. При него инцидентът се получи още на двубоя с гръцкия боксьор. Като ми каза, че я е счупил, ми се подкосиха краката. На 1/4-финала показа невероятен характер срещу много силен индиец. Оказа се фрактура и като се приберем в България ще продължим лечението. Само мога да благодаря на испанския отбор, защото са ми близки приятели, веднага пратиха физиотерапевта, за да може Уили да играе на 1/4-финал. Аз дори не исках да го пускам, но през неговата глава не минаваше изобщо мисълта, че няма да играе. За съжаление, и срещу украинеца на полуфинала и срещу руснака на финала Чолов имаше победи. Не може да кажем какво щеше да стане и дали той щеше да спечели титлата, но бе шанс, който го пропуснахме. По-важни обаче са успехите в мъжкия бокс. Жоро Стоев? Дебютант на голямо първенство, както и Златин (Илчев). Жоро загуби от индиеца, който стана трети, а Златин падна от европейския шампион от Русия. Малшанс при жребия, така мога да го определя. За съжаление, в тежките категории в България нямаме и голяма конкуренция, за да се обиграват момчетата. Но ако продължат с това постоянство и с този хъс, да преследват целите и мечтите си, могат да стигнат много далеч. Яд ме е за Ясен, защото много хора ми казаха, че победата можеше да се даде и за него. Но нека не коментираме съдийството. В Ясен обаче виждам един много сериозен боксьор при мъжете.

Наближава и тази стъпка, нали така?

– За него и Златин това ни беше последното състезание заедно. С другите сигурно ще продължим да работим до европейското първенство през есента и след това ще видим. Но при тях двамата, няма как, защото те минават вече в мъжка възраст. Останалите са по-малки, като това също дава разлика, защото все още растат и всяка една година е ценна.

Как ти се стори нивото на самия турнир?

– Много високо. Японецът на 60 килограма за мен ще има големи успехи и в мъжкия бокс, не случайно спечели титлата. Индийците също направиха много силен отбор. Узбекистан, Казахстан, Русия – много качествени боксьори. В леките категории тях ги споходи и шанс, защото хванаха европейския поток и не им се наложи да боксират с азиатци.

Какво ти е мнението за показването на резултатите след рундовете?

– По-добре е от гледна точка на това, че ако водиш, момчетата се успокояват, а ако изостават, може да се търси обрат. Ние като треньори сме достатъчно опитни, за да знаем дали някой води или изостава. По-скоро за самите боксьори е по-различно като усещане. Сваля до известна степен напрежението. Така се вижда кой съдия, какво дава като оценка, по-скоро това е важното – следят отсъжданията на реферите. Но има още какво да се пипа по съдийството и уеднаквяването на критериите. Ето, при Ясен беше такава ситуацията – първият рунд спечели с 5:0 и може би това също оказа влияние, защото той се успокои и това му изигра лоша шега, започна да води по-пасивно боя, а това даде криле на индиеца и мачът стана равностоен.

Младежите са седми по брой медали. Това в световен план трябва да ни радва, нали така?

– Трябва да се отчете, че очакванията преди старта на световното първенство бяха много високи. Защото постигнахме много силни резултати на европейските първенства и бе нормално да се търсят медали. Момчетата се вложиха много сериозно, но за пръв път играят на световно. А разликата е много голяма. Не се прибираме с по 5-10 медала от такива турнири, за да не съм доволен. Но съжалявам за пропуснати шансове. Щом така е станало обаче, така е трябвало да бъде. За мен е важно те да бъдат доволни от себе си. Радвам се, че имам възможност да работя с тези момчета, защото са наистина големи таланти и ги чака светло бъдеще при мъжете. Гордея се с тях.