Начало
назад
Валентин Михов: Футболът не може да бъде оазис, той е отражение на случващото се в държавата
Бившият президент на Българския футболен съюз, Професионалната футболна лига и ЦСКА Валентин Михов е на мнение, че футболът ни не може да бъде оазис, защото е отръжение на случващото се в държавата.
В ексклузивно интервю той коментира редица теми касаещи най-популярния спорт у нас:
Г-н Михов, по времето, когато вие оглавявахте БФС националният ни тим беше сред най-силните в света. Сега националите ни са предпоследни в една от квалификационните групи за Мондиал 2022 в Катар. Явно вече сме далеч от водещите представителни селекции, вашият коментар?
- Аз съм казвал много пъти, че тогава имаше футболисти, които са ги изградили, действително хора, които могат да създават таланти. Прекъсна се връзката в производството на такива таланти. Тогавашното поколение помогна и това, че по-рано излязоха играчите в топ чуждестранни клубове, промени се манталитета на националния ни тим. Разликата е голяма, често казвам, че тези, които едно време търсиха и по села, и по махали футболни таланти и върху тях работеха, сега изглежда ги няма. Мисля, че трябва да се върнем малко назад и по училища, и по места, където се създаваха играчи. Според мен, липсват хората, които градяха надеждите.
Няма достатъчен брой треньори ли, вашето мнение?
- Според мен, треньори, които действително са различни от днешните. Наставници, които търсят, които остават и след тренировките. Но тогава съвсем различна беше политиката. Не се търсеха шампионски титли, а действително да се работи върху момчетата, върху отбора. Пък шампион се ставаше по-късно.
Футболната ни база - стадиони, съблекални, възстановителни центрове и тренировъчни игрища, изглежда като цяло не е сред най-добрите в Европа. Къде е основната причина, според вас, в БФС или по-скоро в държавата?
- Българският футболен съюз в какво да е виновен, другите футболни централи те ли строят стадионите? Просто стратегията на държавата трябваше да бъде съвсем различна, според мен. Защото говорят за миналото. Но пък демокрацията в последните години, ако се беше направила стратегия - можеше да се построят поне 10 стадиона, с които да се гордеем. Защото като гледам всички около нас държави, да не ги изреждам, какви бижута направиха. Така, че тук не са виновни нито клубовете, нито БФС. Мисля си, че е до стратегия на държавата. И както се прави по Европа, в края на годината, след като се построи едно съоръжение може да се удържа по някой процент от трансфери, от телевизионни права, от приходите от публиката. Така, че да се изплаща на държавата някакъв процент. Но малко са клубовете в световен мащаб, които имат собствени стадиони построени. Всичко друго е на държавата.
Без особено значение кой е президент на БФС, не е ли време от централата да предприемат по-решителни стъпки относно поощряване на налагането на млади родни играчи в елитния ни футбол, а и по някакъв начин и в аматьорския такъв?
- За Футболния ни съюз аз съм си забранил да говоря. За млади играчи, правиха се различни наредби. Почваха млади състезатели, после на полувремето ги сменяха. Мисля, че тук не е до закони, а до производство. Според мен всеки един клуб, трябва да си милее за детско-юношеската школа. Да си създава футболисти и да ги налага - това е бъдещето. Иначе с наредби, със задължения нищо не става.
Не сме играли на Мондиал от 1998 г. Въпреки това - може ли да кажем, че футболът все пак е спорт номер 1 в България като общ интерес в страната?
- Футболът не може да бъде оазис. Той е отражение на това, което става. Ние виждаме какво става в нашата държава. Но не сме на най-ниското ниво. Има хубави мачове. Трябва да сме оптимисти. Но е нужно да се тръгне отнякъде. От стратегия за детско-юношески футбол. Много са нещата, които пропуснахме от едно време.
За да имаме отново по-големи успехи във футбола е нужно едно отлично сътрудничество между министерството на спорта, министерството на образованието и БФС и една по-скоро обща стратегия?
- Министерството на образованието - трябва ни и във футбола. Защото Националната спортна академия произвежда треньори, но едно време имаше наставници и без академия, и без Висш институт за физкултура и спорт. Но имаше треньори, които природата им беше дала висше образование и създаваха таланти. Не знам дали точно треньорската школа, практиката учи. Вече почти няма и от кой да се учат в България. Едно време имаше големи имена, големи треньори, които градяха много и около тях можеше да се учат и други наставници. Сега стана много комерсиално, според мен, категории треньори, а виждаме, че не се създават достатъчно много таланти. Навремето имаше футболисти, заради които ходеха по 10-15 хиляди публика на мач само заради даден играч, говоря за преди 40-50 години. Сега талантите не липсват може би, но не ги откриваме.
Все пак при една отлична концепция и общ поглед на клубовете, на футболната федерация, държавата да помага повече, и в момента имаме отделни добри резултати, може ли българският футбол обаче да ни радва по-често?
- Какво да ви кажа? Стратегия съвместна с държавата, според мен, става въпрос за базите. Защото, когато се построят спортни съоръжения, те възпитават. Хубавата база възпитава децата и юношите. Екипировката също е важна, доскоро някъде се играеше и на поляни. Според мен - 30 години се проспаха от 1990-а насам, говоря за строителство и създаване на не само футболни, но като цяло спортни бази. Мисля, че тук е основният проблем, а в бъдеще е нужно - строителство, строителство и върху него да се създават таланти. Треньорите, които трябва да учат нашите деца, нашите внуци, трябва да ходят да се учат от големи имена. Защото тук големите футболни специалисти посвършиха.
