Предложението на Европейската комисия за забрана на социалните мрежи за деца под 13 години и изискването потребителите да са навършили поне 15, за да създават собствени профили, среща сериозен отпор в Естония.
„Позицията на Естония всъщност е златната среда. Не искаме възрастови ограничения от 13 или 15 години, защото опитът на други места по света вече показа какво се случва: ще научим децата да лъжат и ще нормализираме идеята, че те просто лъжат“, обяснява Мария Мурумаа-Менгел, доцент по медийни изследвания в Университета в Тарту и член на консултативен съвет към правителството.
Според нея младите хора не могат да бъдат изкуствено изолирани от дигиталния свят.
„Представете си да хвърлите един 15-годишен в тази джунгла, ако преди това не сме я регулирали. Какво ще се случи с него? Определено подкрепяме по-строги регулации за самите платформи, за да се премахне манипулативният им дизайн или поне настройките по подразбиране да бъдат създадени така, че да не манипулират потребителите“, допълва Мурумаа-Менгел.
Политически разлом: държавна намеса срещу родителска отговорност
Депутатът от Социалдемократическата партия Мадис Калас обаче е на мнение, че е крайно време проблемите да спрат да се омаловажават и държавата да заеме ясна и твърда позиция. Според него предпазливият подход на Естония я е превърнал в изключение на фона на останалите държави.
„В момента Естония е една от малкото останали сиви зони, която не е предприела никакви законодателни стъпки, за разлика от други европейски страни“, заявява Калас, визирайки призивите в Европа за въвеждане на забрани.
Той се позовава на предупрежденията на психиатри и психолози относно въздействието на социалните мрежи върху психичното здраве на подрастващите.
„Не съм част от настоящото правителство, но ако бях, щях да предприема по-решителен подход. Не ми харесва това, че постоянно се опитваме да омаловажим проблема, защото фактът е, че мозъкът на едно дете не е готов за предизвикателствата на социалните мрежи, техните алгоритми и модели“, подчертава депутатът.
На противоположното мнение е Рейн Еплер, депутат от Консервативната народна партия на Естония (EKRE), който се обявява против наложената от държавата забрана. Според него подобна мярка отразява единствено желанието на родителите да избягат от отговорност.
„Определено не подкрепям забраната. Понякога ми се струва, че има доста родители, които не искат сами да поставят граници на децата си, и животът им би бил по-лесен, ако училищата или държавата наложат забрана вместо тях. Отглеждането на децата и поемането на отговорност те да израснат като пълноценни членове на обществото е преди всичко задължение на родителите“, категоричен е Еплер.
Според него държавата не бива да регулира съдържанието или да налага общи ограничения, но може да оказва натиск върху технологичните гиганти.
„В САЩ съдебните дела доведоха до присъди и сериозни глоби. Вътрешни документи от компании като Meta и TikTok ясно показаха, че те умишлено са работили, за да направят продуктите си пристрастяващи“, добавя той.
Младите хора лесно заобикалят ограниченията
Създателят на съдържание Мария Раннавали припомня началото на своята кариера и отбелязва, че възрастовите ограничения в социалните мрежи винаги са били по-скоро символични.
„Създадох си профил в YouTube, като използвах годината на раждане на майка ми. Бях с една година по-малка от минималната възраст от 13 години. Още тогава тези ограничения бяха чисто формални. Посланието, което би изпратила една евентуална забрана, е, че имаме поредното правило, но на никого не му пука дали то реално се спазва“, казва Раннавали.
Снимка: Private library - Мария Мурумаа-Менгел.
Тя предупреждава, че възрастовите ограничения рискуват да се превърнат в удобно и лесно оправдание за правителствата да покажат активност, без да навлизат в истинската същност на проблема.
Мария Мурумаа-Менгел потвърждава, че опитите на младите хора да заобикалят правилата са ежедневие. „По време на наши семинари млади естонци ни разказаха как използват личните карти на родителите си и VPN мрежи. Невероятно е колко са изобретателни“, посочва изследователката.
Музикантът и родител Сандра Силамаа признава, че за родителите е изключително трудно да налагат граници без ясна обществена рамка. В собствения си живот тя прилага строги правила – държи приложението Instagram на телефона си само три дни в седмицата и го изтрива напълно през нощта. Силамаа би подкрепила и по-радикален общонационален подход, който да обхване не само децата, но и цялото общество.
„Ако стана първият министър на умните устройства и интернет в Естония, бих започнала от възрастните: социалните мрежи да бъдат забранени всеки ден след определен час – например от 20:00 до 8:00 часа. Така хората ще общуват помежду си и общото психично здраве ще се подобри. Всичко започва от родителите – не можеш да забраниш екраните на децата си, докато самият ти си залепен за телефона си“, заключава тя.
Статия, написана от Taavi Eilat (ERR), първоначално публикувана на 11 ноември 2026 г.
„Има място“ – нова платформа за свободните места и недостига в детските градини и яслите в София
Студентка по авиокосмическо инженерство е напът да стане първата българка в Космоса
Един клик, безброй възможности: как изкуственият интелект променя подготовката за изпити
Правителството одобри над 3 млн. евро за програми за развитие на образованието
Кибертормозът в Германия: Всеки пети ученик е засегнат – как да защитим децата онлайн?
Премиерът Радев: Европа трябва да бъде на масата за преговори за Украйна
Безплатно освобождават автомобилите и товарите от базата в село Веселиново след тежката катастрофа на АМ „Тракия“