Забравените в Северозапада - призванието да помагаш и даряваш любов

Над 5 тона хранителните пакети събра фондацията “Дари храна, дари любов” за да помогне на стотици самотно живеещи възрастни хора в нужда от Северозапада. Вяра и Ваклина вече шеста година заедно с десетки доброволци посещават социално слаби хора и им даряват внимание, топлина и усмивка.

Мъглата, ниските температури и изморителното пътуване от столицата до Северозапада не отказаха доброволците от фондация “Дари храна, дари любов” да зарадват самотно живеещи възрастни хора в нужда от Монтанско с хранителни пакети за коледните празници.

"Само в един ден - на 1 декември успяхме да съберем над 5 тона храна, с които се надявам сега да зарадваме около 500-600 възрастни хора в района", обясни Вяра Кузманова от фондация "Дари храна, дари любов".

"Събираме пакетирани продукти с дълъг срок на годност, като са основно от първа необходимост с идея да подпомогнем бита, колкото можем поне за няколко месеца", добави Ваклина Стоянова от фондация "Дари храна, дари любов".

Благодарение на стотиците дарители, само през днешния ден над 40 възрастни хора от селата Мездрея и Бързия получиха не само хранителен пакет, а внимание, добра дума и усмивка.

Баба Яфа е на 79 години и живее сама в монтанското село Мездрея. Въпреки че близките й не я посещават често, тя споделя, че не иска много.

"Стига младите да ни обгрижвате с внимание и едно обаждане е достатъчно", каза Яфа Георгиева, жител на с. Мездрея, обл. Монтана.

По професия е медицинска сестра и споделя, че животът я е научил да съхранява позитивните мисли, за да поддържат духа й.

"И съм била щастлива, когато изпишем човек и си отиде в къщи, това е просто... и това ме е хранело. Има ли в главата добра мисъл и съхранена, значи той е жив", разказа баба Яфа.

Повече от 20 години Цветко от с. Бързия не е виждал близките си. От години е вдовец, загубил е единият си син, от време на време идва да му помага неговата сестра. Но най-много му е мъчно за правнуците, които дори не знае как изглеждат.

"Имам и внуци такива като тебе, толкоз годишни. Чак по Германия, някъде над 20 години не сме се виждали. Казах че имат момчета, момичета - четири души, ма не сме се виждали и с тях. Та.. те така съм, тук съм сам, от заран готвим, тука правим малко сармички. Да ви сложа сармички?", каза Цветко Митров от с. Бързия.

А мечтата му е:

"Те така да съм жив и здрав, да може да се слушам, че няма кой да ми помага и ако съм на место всичко ще е те така", каза още Цветко Митров.

Яфа и Цветко са само част от стотиците възрастни хора останали сами да оцеляват с оскъдните си пенсии и далеч от своите деца и внуци, заминали надалеч в търсене на препитание и по-добри условия на живот. А доброволците от фондацията си тръгнаха с радост, че са успели да внесат мъничко топлина и внимание у хората. Но и с тъга, защото тези хора от утре отново остават сами със своите грижи и мисли.