Защо котката хапе, когато я галите? Експерт разкрива как да промените това

Любов, мъркане и спокойно спане в скута – така обикновено си представяме живота с котка. Но какво да правим, ако всеки опит да погалим животното завършва с ухапвания и драскотини?

Котката Пога е осиновена от приют преди четири месеца от семейство Крауя. В новия си дом тя бързо се адаптира – любопитна е, общителна и обича да е сред хора. Въпреки това, щом някой протегне ръка да я погали, ситуацията мигновеното се променя, разказват собствениците в предаването на латвийската телевизия Ķepa uz sirds.

Нокти и зъби в действие

„Прибирам се от училище и искам да погаля котето. То веднага ляга на пода, но щом посегна да го погаля, ме сграбчва за ръката, започва да ме драска и хапе“, разказва Аманда, една от стопанките на Пога.

Понякога котките не обичат прекаленото внимание от страна на децата, но в случая това явно не е причината. Пога се държи по същия начин и с Гунта – майката на Аманда.

„Когато я галиш, тя почти се обръща по гръб, сякаш казва: „Хайде да играем!“. В същото време обаче те хваща с нокти, започва да хапе и да удря с лапи. После никак не е лесно да освободиш ръката си“, разказва Гунта Крауя.

Не може да се каже, че Пога не обича ласките. Напротив – сама търси контакт, приближава се до хората, но всяко погалване завършва с ухапване или одраскване.

„В началото си мислехме, че е въпрос на възраст – ще порасне и поведението ѝ малко ще се промени. Но това не се случи. През цялото време, откакто е при нас, няма никаква промяна“, споделя Гунта.

Специалист предлага решение

Членовете на семейството постоянно са с надраскани ръце. Проблемът вече е сериозен и на помощ идва специалистът по поведение на животните Алберт Чипуштанов. Според него Пога има силно развит ловен инстинкт, който не успява да задоволи в ежедневието си.

„Изглежда, че котката проявява игрова агресия, защото не успява пълноценно да реализира ловния си инстинкт. А тя наистина е ловец. Единственият начин да се справим с проблема е да ѝ осигурим достатъчно занимания, да направим ежедневието ѝ по-интересно и да ѝ осигурим както физическо, така и умствено натоварване“, обяснява специалистът.

Когато най-интересният движещ се обект в дома е човешката ръка, не е изненадващо, че Пога я възприема като плячка и я напада. А когато човек се опита да издърпа ръката си, котката започва да драска още по-силно и да я атакува така, както би постъпила с плячка в природата.

Първата задача пред стопаните е да помогнат на Пога да изразходва ловната си енергия чрез редовни и активни игри. Те трябва да се провеждат поне два пъти дневно, по десет-петнайсет минути, така че котката да може да се почувства като истински ловец.

Но само игрите не са достатъчни. Втората стъпка е да се промени отношението на Пога към човешката ръка. Тя трябва да престане да я възприема като плячка и да започне да свързва докосването с нещо приятно.

Това може да стане чрез галене по време на хранене. Занапред храната няма да бъде оставяна на разположение на Пога през целия ден. Вместо това тя ще получава по-малки порции, като постепенно ще свиква и с човешкото докосване.

Специалистът обяснява:

„Храната е класически начин за повлияване на поведението на животните. Всички животни имат нужда да се хранят. Ако по време на хранене им предложим и нещо допълнително – в случая контакт и галене, можем постепенно да изградим съвсем различно отношение към ласките.“

Важно е стопаните да не бързат. В началото са достатъчни само едно-две погалвания. Котката трябва да бъде възнаграждавана и с лакомство, когато реагира спокойно на докосването.

„С времето ще се изгради нов рефлекс. Вместо да сграбчва ръката, тя ще започне да очаква лакомство: докосване – награда, докосване – награда“, обяснява специалистът.

Теорията е ясна. Остава да се провери на практика.

Гунта взема лакомство и за първи път изпробва метода, предложен от специалиста. Пога изглежда леко объркана, но този път подходът дава резултат – галенето минава без драскане и хапане. Стопанката се надява, че методът ще помогне, тъй като по време на храненето успява да погали котката по-дълго от обикновено.

Статия, написана от Latvian Television (LSM_RU), първоначално публикувана на 8 ноември 2026 г.