Защо мълчим и не забелязваме жертвите на домашно насилие? Кой и къде може да им помогне? Достатъчно ли са местата, където те могат да намерят спокойствие и подкрепа?
Дълго време домашното насилие беше скрито, нерегистрирано престъпление. Едва в последните години, когато и наказанията станаха по-строги и действията на полицията и съдебната власт по-категорични, повече пострадали придобиха смелост да кажат за ужаса, в който живеят. Сега вече е дошло време да се премине към следващата стъпка - тези, които знаят, че в съседния дом има насилие да не мълчат, а жертвите да имат бърз достъп до правна помощ.
Георги Георгиев, министър на правосъдието: "Трябва много да работим, очевидно като общество, за да показваме нулева толерантност към домашното насилие. Да изразим и развием чувствителността по тази тема. Когато подозираме, че някой е жертва на насилие, да се опитаме да поговорим с него. Да се опитаме да го насочим да потърси помощ.
- Какво може да направите, за да е ясно, че във всеки един град те могат да намерят подходящия адвокат?
- На първо място, в което и населено място да са, колкото и да е малко, Районното управление е първото най-важно място, в което винаги могат да подадат такъв сигнал. Ако някой ги неглижира, ако някой не им обръща внимание, да сигнализират. Имаме денонощни линии на Министерство на правосъдието. С вътрешния министър сме в много тясно връзка, за да може по всеки случай на неглижиране на сигнал да се разпорежда проверка, за да се повишава чувствителността и в институциите по всеки един такъв въпрос, защото оплакването днес, което е пренебрегнато, утре може да има фатален край."
В 20 области вече има разкрити центрове за правна помощ, където адвокати предоставят безплатно съдействие на жертвите на домашно насилие. В останалите 8 области такива центрове ще бъдат създадени в следващите месеци. Това се прави съвместно с адвокатските колегии. От две седмици на сайта на Правосъдното министерство има секция "В помощ на пострадалите от домашно насилие", където е предоставена пълна информация и телефони на всички, които могат да помогнат на жертвите на домашно насилие.
Кризисните центрове за деца са общо 20. Не всички места в тези центрове са заети. Те обаче са разпределени в 15 области, а в 13 области няма. Така се получава, че въпреки наличието на свободни места, има деца, които се нуждаят от настаняване, но няма къде. Кризисните центрове за пълнолетни пък са общо 13, но в 11 области. И там хем има свободни места, хем в някои части на страната няма къде да бъдат настанявани жертви на домашно насилие. В 9 области или в 1/3 от страната няма кризисни центрове нито за възрастни, нито за деца. Там жертвите на домашно насилие трябва да търсят подкрепа далеч.
Борислав Гуцанов, министър на труда и социалната политика: "Ако се случи нещо в Търговище, а няма Кризисен център, той няма да отиде в София. И за това целта на този кабинет и това, което ние заложихме в програмата, е да има кризисни центрове във всеки един областен град.
- А каква е амбицията ви като стандарт, който трябва да предлагат тези центрове?
- Винаги средата, когато е близка или максимално близка до семейната, е най-доброто. Две мнения по въпроса няма. И се надявам точно това да успеем да постигнем. Това наистина струва и повече средства, трябва да сме обективни, когато правим тези анализи. Но в крайна сметка, когато говорим за човешко същество, за здравето, за психиката, за неговото обратно интегриране в обществото, мисля, че парите трябва да останат една идея по-назад."
Защо до този момент не са изградени кризисни центрове във всички градове?
Най-вероятните причини са две - първата дълго време проблемът домашно насилие е бил подценяван и дори замитан под килима. Втората причина, очевидно дълги години се е подхождало на принципа реакция, след като нещо се случи, а не да има политика, която да води до превенция на домашното насилие и готовност за защита на тези, които са жертва на този проблем.
Чуй новините
Подкаст
