Животът там, където държавата свършва

2022-ра беше предизвикателство в икономическо отношение. Растяща инфлация, високи цени, криза и несигурност. Как вижда света едно средностатистическо семейство от малко градче на края на България?

- То държава няма, то няма държава. Аз не знам, не виждам държава. Държавата е институция, която се грижи за хората. Не виждам кой по какъв начин се грижи за който и да било.

Росен. На 36. Добър съпруг и баща. Росен, който избира да остане в Дунавци, защото е негов дом. Росен, който също така отказва да бъде част от споделената държава.

"Аз нищо не търся от държавата и съответно се старая да не ѝ давам нищо. Не виждам смисъл да си набивам парите в осигуровки, след което да отида, не дай си боже, в болницата и да си платим. По-добре само да си платим", казва Росен Грозданов.

Росен и Ралица, които градят своето бъдеще на улица "Георги Димитров".

"Евентуално, ако изкараме някой лев си правим ремонта - на тая стая, на оная стая", споделя Росен.

"Няма скъпоплатен труд тук във Видин, няма да се лъжем - няма такъв, може би са единици, повечето работят за минимална заплата, това е", допълва Ралица Цветанова.

"Ние не сме консуматори. Ние си купуваме само нещата, които са ни необходими. Преди ходехме със 100 лева в някой голям магазин и си понапълним количката, сега 100 лева се чудим къде отидоха. Какво си купихме ние за тези 100 лева", споделя още Росен Грозданов.

"Аз не искам да съм в системата, защото системата само ми взима, нищо не ми дава".

Животът там, където държавата свършва.

"Средностатистическо българско семейство. Точно такива сме", казва Росен Грозданов.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube