С наближаването на момента, когато България ще стане част от еврозоната и ще приеме еврото, се увеличава броят на публикациите и активността на определени групи в социалните мрежи, чиято цел е разпространението на фалшиви новини и дезинформация по темата. Често като негативен пример се посочва Хърватия, която прие еврото преди малко повече от година - на 1 януари 2023 г.

Последната година в много онлайн издания на различни медии се търси позицията на български журналист, която живее от години в Хърватия.

На 9 януари 2023 г. в интервю за БНР тя казва:

"Цените в Хърватия се повишиха няколко пъти и преди Нова година. Превръщането им в евро на много места е коректно. Една част от повишението на цените беше заради инфлацията, но имаше и повишение с мисълта, че от 1-ви януари тези цени трябва да бъдат обърнати в евро."

На 15 февруари 2023 г. в интервю за Евронюз твърди:

"Темата за повишаването на цените беше много сериозна. То обаче се случи през октомври и ноември. Декември този процес спря. На 23 февруари ще излезе статистиката на Евростат и се оказва, че нито инфлацията е толкова висока, нито повишаването на цените, колкото се смяташе предварително. Повишаване на цените заради приемане на еврото има, но то е минимално".

На 17 април 2024 г. за агенция Фокус:

Истината е тази, че една година след въвеждането на еврото, цените са горе-долу двойно по-големи. Така че аз не знам какво бих казала, за да утешавам хората, които живеят в България или не. Това е положението.

В публикация от 19 април 2024 г. в сайта на БНР тя също твърди:

"Оправдаха се опасенията за масово поскъпване след приемане на еврото за валута в Хърватия."

"Първият шок на цените и повишаването на цените беше още през ноември 2022 година - тоест търговците още тогава повишиха цените и всъщност превръщането на цените в евро не бяха на един да кажем по нормални цени, а стана на един по-високи цени. В началото държавата изпращаше различни комисии, изпращаше ревизори да проверяват, връщаха цени, но с времето за съжаление тези неща все по-малко могат да се правят, и в момента, особено след тази нова година, тоест една година след въвеждане на еврото в момента цените са в Хърватия двойни, от тези, които са били на 31 декември 2022 година. Оправданието сега е от много търговци, от тези, които дават квартири под наем, че туристически сезон и е нормално цените да се повишат, но и това е нож с две остирета, защото туристът винаги може да напусне Хърватия и да отиде в Турция или Гърция".

Тези лични впечатления са тиражирани многократно и безкритично в интернет.

Двойни ли са наистина цените в Хърватия в сравнение с тези от края на декември 2022 година, една година след въвеждането на еврото?

За да проверим истинността на това твърдение:

• проверяваме какви са били средните цени в евро на основни хранителни продукти през септември и декември 2022 година и какви са цените в евро през декември 2023 година по официални данни на хърватската статистика.
• сравняваме годишнитe темпове на промяна на цените в проценти - текущ месец/същият месец на предходната година.
• изчисляваме какви би следвало да са средните цени на хранителните стоки, ако повишението на тези цени е двойно.
• изчисляваме какво е реалното %-тно увеличение на средните цени през декември 2023 спрямо декември 2022

Резултати

На сайта на Статистическия институт на Хърватия откриваме данни за цените на различни продукти.

В таблицата "Средни цени на дребно в евро" ясно личи, че резки промени в средните цени на отделните хранителни продукти няма - за определени продукти дори има намаление на цените от декември 2023 г. в сравнение със септември 2022 година - например при пилешкото месо, прясното и киселото мляко, маслото, портокалите и др. Сравняваме със септември тъй като според журналистката "първият шок на цените и повишаването на цените беше още през ноември 2022 година" и "повишаването на цените ... се случи през октомври и ноември. Декември този процес спря."

* в зелено - средни цени на дребно през декември 2023 по-ниски или равни от/на цените през септември 2022 г.

В следващата таблица показваме какви би следвало да са средните цени на хранителните стоки, ако повишението на тези цени е двойно, съответно спрямо цените през декември 2022 г. и септември 2022 г. Както се вижда, в нито един случай двойното увеличение на цената не съвпада с действителната средна цена на хранителния продукт съгласно изчисленията на Статистическия институт в Хърватия.

От всички 76 храни и безалкохолни напитки, на които следи средните цени Хърватският статистически институт само 7 продукта имат процентно увеличение спрямо декември 2022 над 20%. В нито един случай увеличението не надминава 80 цента на продукт. При два продукта има намаление на цената с над 20% - слънчогледовото олио - 25% и лимоните с 27%.

Спрямо септември 2022 година, от всички 76 храни и безалкохолни напитки, наблюдавани от Хърватския статистически институт, 9 продукта са увеличени с над 20 %, цената на 4 продукта е намалена с над 20%.

В нито един случай увеличението не надминава 72 цента на продукт, съответно максималната сума на намаление е 66 цента.

За да проследим каква е динамиката на цените през 2024 година, използваме индекса на потребителските цени, тъй като към този момент все още няма данни за средните цени по месеци за 2024 година.

Индексът на потребителските цени (CPI) се използва като обща мярка за инфлацията в Хърватия и отразява промените в цените на стоките и услугите, придобити, използвани или платени във времето от домакинствата за целите на потреблението.

От таблицата по-долу се вижда, че в процентно отношение действително през 2022 година, в месеците преди приемането на еврото индексът на потребителските цени е по-висок в сравнение със същия период предишната година - декември 2021 година.

Същевременно обаче е по-висок и от годината, която следва - 2023, както и в сравнение с изминалите месеци от 2024 година. Нещо повече - през 2023 и 2024 има немалко стоки с отрицателен индекс - техните цени вървят надолу.

Всъщност инфлацията през 2023 и 2024 година - времето след приемането на еврото е по-ниска в сравнение с измерената през декември 2021 и декември 2022 година. Този процес означава, че приемането на еврото не е икономическата причина за повишение на цените.

* в оранжево - пик на индекса на потребителските цени

* в зелено - отрицателна стойност на индекса - намаление на цената

Темпове на промяна на годишните индекси на потребителските цени

От сайта на Статистическия институт на Хърватия става ясно, че: цените на стоките и услугите за лично потребление, измерени чрез индекса на потребителските цени, през април 2024 г. нарастват средно с 3.7% спрямо април 2023 г. (на годишна база). Спрямо март 2024 г. (на месечно ниво) по експресна оценка те нарастват средно с 0,7%.

Според основните компоненти на индекса, прогнозният годишен темп на промяна за услуги е 6,3%, за храни, напитки и тютюневи изделия 4,5%, за нехранителни промишлени стоки без енергия 2,0% и за енергия 1,1%.

На следващата графика се вижда инфлационният процес през 2022 г., който след приемането на еврото започва да върви надолу.

Графика: Годишни индекси на потребителските цени към април 2024, темпове на промяна

източник: Croatian bureau of statistics

На следващата графика сравняваме динамиката на индекса на потребителските цени и индекса конкретно за хранителните продукти през декември 2019, 2020, 2021 , 2022, 2023 и март 2024. Вижда се как след приемането на еврото трендът е надолу.

източник на данните: Croatian bureau of statistics

Хармонизиран индекс на потребителските цени

Евростат измерва хармонизирания индекс на потребителските цени - HICP - тоест промените във времето на цените на потребителските стоки и услуги. По този начин може да се сравнява нивото на инфлация в различните държави, тъй като тя се измерва по едни и същи начин.

Следващата графика сравнява на годишна база цените на стоките и услугите в Хърватия, България и ЕС. Тук също е видим инфлационният процес, който протича паралелно. Сред основните причини може да се посочат войната в Украйна и сигурността на газовите доставки. Синхронността на измененията в графиката говори за въздействието на един и същи фактори и в този смисъл приемането на еврото не е определящ фактор, тъй като в България през този период инфлацията е дори по-висока, отколкото в Хърватия.

Източник Евростат:

На следващата графика се вижда динамиката на потребителските цени конкретно за храните, включително алкохол и цигари:

Източник Евростат

Отново се наблюдават сходни процеси в Хърватия, България и ЕС.

Заключение:

Твърдението, че цените в Хърватия са двойни една година след въвеждането на еврото не отговаря на истината.

• В целия Европейски съюз през 2022 година има нарастване на инфлационните процеси като основен катализатор за това са войната в Украйна и нарушените газови доставки.
• Данните на Статистическия институт в Хърватия показват, че резки промени в средните цени на отделните хранителни продукти няма, дори има продукти с по-ниски средни цени в сравнение с периоди преди приемането на еврото.
• От всички 76 храни и безалкохолни напитки, на които следи средните цени Хърватският статистически институт само 7 продукта имат процентно увеличение спрямо декември 2022 над 20%. В нито един случай увеличението не надминава 80 цента на продукт. Спрямо септември 2022 година, 9 продукта са увеличени с над 20 %, цената на 4 продукта е намалена с над 20%. Нито един продукт не е увеличен двойно.
• Инфлацията в Хърватия през 2023 и 2024 година е по-ниска в сравнение с измерената през декември 2021 и декември 2022 година. Това означава, че приемането на еврото не е причина за повишение на цените.

Проектът е финансиран от Европейския съюз по договор номер: 101083730 - BROD. Документите в него отразяват възгледите единствено на независимия консорциум и Комисията не носи отговорност за използването на поместената информация

This project has received funding from the European Union under Contract number: 101083730 — BROD. This document reflects the views only of the independent Consortium, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained herein.