Нашата методология

Когато проверяваме твърдения, търсим първоизточника им и контекста, в който са създадени. Работим с широк набор от инструменти, данни и експерти, за да можем да установим фактите и да съберем доказателства в тяхна подкрепа.

Екипът на „БНТ проверено“ се състои от журналисти с разнообразни профили и сфери на познания – репортери с различни ресори, международни редактори, продуценти, уебредактори. Това ни позволява, когато проверяваме твърдение, да разчитаме не само на богатия си опит и на журналистическия си инстинкт, но и на познанията на нашите колеги, както и, ако се налага - на работата им „на терен“.

Възползваме се максимално от предимствата на работата в екип – обсъждаме заедно материалите, по които работим, и оценяваме кой по какъв начин би могъл да допринесе за тях.

Преди да решим дали да проверим дадено твърдение, оценяваме доколко то е популярно, каква е степента му на въздействие върху аудиторията и дали можем да съберем необходимия набор от доказателства. Винаги търсим доказателства от различни източници и гледни точки. Ако не можем да съберем необходимия набор от доказателства за дадено твърдение, не публикуваме проверката.

За популярно твърдение считаме:

• твърдение, което е споделяно стотици пъти в социалните мрежи, например: „Манипулативно: Норвежката сьомга е токсична“
• различно формулирани твърдения с идентичен смисъл, които поотделно може да са споделяни по-малко от стотици пъти в социалните мрежи, но събрани заедно, дават голяма популярност на посланието, което предават, например: „Фалшива новина: Законопроект предвижда въвеждането на полова неутралност в училищата и детските градини“
• твърдение на публична личност/група хора от трибуна, различна от социалните мрежи, но провокирало реакции в обществото, например казуса с блокираните прожекции на филма „Близо“ на бегийския режисьор Лукас Донт: „Фалшива новина: Филмът „Близо“ е педофилски“.

За степента на въздействие на дадено твърдение върху аудиторията съдим по:

• популярността на твърдението
• реакциите, които то предизвиква
• доколко темата, която засяга, присъства в дневния ред на обществото
• дали твърдението е опасно за здравето или живота, застрашава демократичните процеси, съдържа реч на омразата
  
  

Проверяваме твърдения от всякакви източници, без да се влияем от тях в избора си. Възможно е обаче да проверяваме повече твърдения от един и същ източник, ако те са набрали достатъчна популярност и имат широк отзвук в общественото пространство

Тъй като работим с факти, не проверяваме лични мнения или убеждения, нито прогнози за бъдещето.

Крайната цел е да съберем колкото се може повече информация по казуса, който засяга проверяваното от нас твърдение, и да я поднесем по начин, който да е достъпен и разбираем от всички. За целта прилагаме линкове и/или снимки на доказателствата, които представяме.

Стараем се да съберем възможно най-широк набор от доказателства и да проверим дадено твърдение чрез различни независими един от друг източници. За целта използваме широк набор от инструменти и журналистически похвати в зависимост от казуса, с който сме се заели.

Ето някои от тях:

• анализираме данни от нормативни документи, които цитираме коректно като обясняваме обхвата и силата им на действие – „Фалшива новина: Учениците, преминали военно обучение, подлежат на „пращане на фонта“;
• изпращаме запитвания до отговорни институции и експерти като уточняваме какви са компетенциите на дадената институция/експерт и защо становището им има значение за проверката на факти, която правим. По същия начин използваме данни от научни изследвания, например: „Манипулативно: Насекомите, влагани в храната,са вредни за здравето заради съдържащия се в тях хитин“
• оценяваме автентичността на снимките и видеоматериалите, които придружават твърдението, което проверяваме, както и контекста, в който те са заснети, например: „Манипулативно: Украинците у нас масово се движат с луксозни коли“
• анализираме големи бази данни, за да извлечем и обобщим информацията, която се отнася към проверяваното твъдение, например: „Вярно: Има неотчетени гласове от машинния вот на изборите на 2 април 2023“
• анализираме клъстери в социалните мрежи, които разпространяват идентични твърдения, например: „Манипулативно: Депутат обядва за 3,50 лв. в парламента, докато първокласниците плащат по 5,50 лв. в училище“. 

Всяка проверка на факти завършва с оценка от страна на нашия екип. Когато дадено твърдение е частично вярно, отбелязваме това в материалите си като разграничаваме ясно истината от неистината.

Оценяваме твърденията, които проверяваме, по следната скала:

• Вярно
• Сатира - подвеждащо или невярно твърдение, публикувано с цел осмиване на личност или човешки/обществени пороци
• Манипулативно - подвеждащо твърдение, което съдържа частично вярна информация, придружена от неверни тези, водещи до неверни изводи
• Фалшива новина – изфабрикувано твърдение, което не отговаря на фактите

Поддържаме и рубрика „На фокус“ със статии, посветени на борбата с дезинформацията. В нея нагледно обясняваме как да различаваме фалшивите новини и да проверяваме автентичността на дадено твърдение, например: „На фокус: Как да разпознаем онлайн измамите?".