Тишина. На осиротели класни стаи. Оглушителна и показателна за язвата в една система и дългото говорене за уж интеграция.

Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Това са ученици, които са отпаднали от образованието."

Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива: "Една голяма част от тези младежи са от ромски произход или деца от много бедни семейства."

Кристиана Станкова, началник на РУО - Сливен: "Трудното разбиране на български език ги демотивира. Общуват на български само в рамките на училището."

Серги Живков: "Не сме и безграмотни - можем да пишем, можем да четем."

Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Една част са заминали за чужбина с родителите си. Една част от тях ще завършат образованието си на по-късен етап."

Иван Иванов, жител на Кюстендил: "Малко деца посещават училище, но трябва да ги насърчаваме."

Живко Димитров, жител на Кюстендил: "Даже моят син, моят внук е завършил 12-ти клас."

Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил: "Ранните бракове, за съжаление все още са реалност в нашия квартал."

2014-та. Статистиката: училищния праг прекрачват над 67 000 ученици. Тези плахи деца вече са големи. Преди дни се явиха на матури - но не всички, едва около 53 000 са дванайсетокласниците по данни на Министерството на образованието и науката. Или 14 000, и то само от един випуск, просто изчезват.

Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Имали сме години, особено годините около ковид пандемията, когато говорехме за цифри над 15 000 - за 25% от учениците, които не се явяват на ДЗИ."

Кюстендил. Квартал "Изток". Ромската махала. Класната стая на четвъртокласниците е пълна. Нормално. Отпадналите от училище между първи и седми клас по принцип са по-малко.

Стефан Лазаров, "Заедно в час": "В гимназиален етап вече разликите стават големи. Едни 14 - 15% от децата не участват в средното образование в България."

Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива: "Ученето в училище не носи толкова голяма добавена стойност. Системата към момента това, което прави с всички деца и семейства, е: изисква от тях знания, умения, които тя не им предоставя. Частният пазар на частни уроци стига до 300 - 400 милиона евро годишно."

Механизъм за обхват - зад това привидно чиновническо определение стоят много хора - учители, директори, медиатори, социални, полицаи, които всеки ден са по кварталите, в домовете на най-уязвимите. Понякога обясняват, друг път буквално се молят на родителите да пуснат децата в клас. Като Арсо - образователния медиатор, който всички в махалата в Кюстендил познават. При 400 деца в училище, той има над 400 посещения на адреси.

Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил: "Ако завършат средно образование мислите ли, че те ще имат по-добра работа? Не. Бащата казва, че няма да имат при средно образование."

Серги Живков, жител на квартал "Изток", Кюстендил: "Аз имам образование, работа нямам. Е защо като ще учи? Каква му е файдата? Никой не ни търси да работим. Само мръсотията у града сбираме ние ромите."

Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил: "Младежи от нашия квартал обикновено завършват само 10-и клас, не искат повече да учат, само заради шофьорска книжка, за да вземат."

Серги Живков, жител на квартал "Изток", Кюстендил: "С течение на времето тая книжка може да му требе."

Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Книжката по някакъв начин за тези ученици има стойност, дава им повече възможности. Те могат да се реализират на пазара на труда като шофьори, доставчици, да извършват някаква работа в строителството."

Но какво може да ги задържи в клас, след като вече имат книжа? Отговорът е прост: сигурна работа и по-добри доходи. Затова учениците в професионални гимназии и с дуално обучение имат мотивацията.

Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Те се сблъскват с работата на място във фирма. Виждат хора, които вече са се реализирали в този сектор и това създава у тях някакво впечатление, че те също могат да се реализират и да получават по-добра заплата."

И докато някои семейства трудно покриват базови потребности, пред други стои изборът: да пътуват или не децата им и то с часове. Като Славка, която всяка сутрин излиза в 5 и нещо от вкъщи, за да смени два автобуса през две села до училище.

"Навън е много тъмно, почти нищо не се вижда. И тук вече пристигнах на центъра, тоест на спирката, от който трябва да си хвана автобуса. Тук слязох в село Левски и трябва да изчакам 60 минути за следващ автобус за Пазарджик."

Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива: "Между 20 и 40% от учениците всеки ден пътуват до училище в гимназиална степен. Това може да намери много бързо и лесно решение: децата до 18-годишна възраст да имат младежка карта за безплатен транспорт."

Родителите нямат образование, защо и децата да ходят на училище? Причинно-следствена връзка, която допълва статистиката с отпадащите.

Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Ние говорим и за цикъл на бедността, за цикъл на неграмотност, т.е. ако моите родители нямат образование, работят работа - физически труд или работа с ниска добавена стойност, има много по-голяма опасност и аз да попадна в този цикъл."

"- А защо не учи след осми клас?

Иван Иванов, жител на Кюстендил: Еми работа, причини."

Наташа, жител на Кюстендил: "По принцип ромчетата са всеки ден у училище. Моите деца са грамотни.

- Вие с какво образование сте, ако не е тайна?

- Мммммм образование нямам аз."

- А ти с какво образование си?

Живко Димитров, жител на Кюстендил: "Осми клас. Оти ние бехме 9 деца. 8 деца малки - я ги чувах всичките. Я когато бех ученик бехме така наказани един час докато бие звънеца. А сега какво: они си пушат цигари, се дрогират, едни шмъркат."

Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил: "Ние се опитваме да мотивираме родителите да са по-отговорни. Казвам им какво всъщност друго може да прави едно дете в тази ранна възраст като не е в училището. Това, което се наблюдава, е, че се разпространяват много видове наркотици."

Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Сливен е може би най-известният район - почти половината млади хора, ученици на възраст между 14 и 18 години не ходят на училище."

Но надежда в квартал "Надежда" за връщането на отпадналите от клас все пак има. И тук ходят из махалата. Наричат го обход. Скъсали са по няколко чифта обувки от обикаляне. Познават семейните им истории.

Калина Кръстева, директор на ОУ "Юрий Гагарин", Сливен: "В момента се обучават на моите деца децата. При тях е много важно да има доверие. Тази година организирахме една страхотна екскурзия до Стара Загора с родители, деца, защото не всеки има възможност да излезе от квартала.

- Има ли такива, които никога не са излизали?

- Да, има."

Стефка и София са излезли от групата на необразованите, макар и години след връстниците си.

Стефка Николова, жител на квартал "Надежда", Сливен: "Средно образование завърших на 43 години. Реших, че трябва да си завърша образованието, за да имам работа. Трудно беше на тази възраст - майка, баба, вкъщи домакиня. Аз завърших средното си образование с по-малкия ми син. В един клас бяхме, на един чин бяхме."

София Иванова, жител на квартал "Надежда", Сливен: "Сега ми предстои матура по български език. По философия си я взех миналата година с четворка - не очаквах. Тази година чакам и съм уверена, че ще завърша."

Всеки има право на образование, казва Конституцията. И поставя задължение за всички до 16 години. Но на картата наПросветното министерство светят в червено: Сливен, Стара Загора, Ямбол, Видин, дори София е с нисък обхват на учениците. Липса на ясна дефиниция за достъп до образование или разбирането за "достъп" има нужда от осъвременяване

Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива: "Достъпът не трябва да означава само налично училище в едно конкретно населено място. Достъпът трябва да включва: пътят на детето от вкъщи до училище, финансовия достъп - има изключително много скрити разходи, които системата не признава - помагала, учебници по профилирана и професионална подготовка, хранене в училище.

- Дори дрехи?

- Да, дори дрехи. Една трета от децата в България живеят в риск от бедност."

Бедността се разхожда из "Надежда", наднича през счупени прозорци, тича с босите деца, качва се на някоя каруца, докато сапунените мехури - радост за децата - падат на калната улица. Но винаги има изключения. И в махалата.

"- Какво искаш да ми кажеш?

Донка Асенова, втори клас: "Днес е наистина хубав ден."

"- Кой ти е любимият предмет в училище?

Златко Янков, жител на квартал "Надежда", Сливен: Математика?

- А добър ли си?

- Да, много.

- Какъв искаш да станеш?

- Шофьор.

- А до кой клас ще учиш?

- 12-ти.

- Обещаваш ли ми?

- Да."

И ако за Донка и Златко училището и интеграцията са възможни, то Юлиян помни други времена. В първите години на XXI век той проправя пътя за медиаторите.

Юлиян Юнаков, жител на квартал "Надежда", Сливен: "Нямаше такива хора, които да се жертват за благоденствието на ромите. Имахме до четвърти клас, пети и повече не продължаваха. Тежко: всяка сутрин да станеш в 5.00 часа, да минеш от къща на къща, да ги събудиш и да ги караш под строй."

Янко Янков, жител на квартал "Надежда", Сливен: "Преди време при нас беше малко по-трудничко, кризи мризи, не можахме от разходи да учим до средно или до висше. Сега се борим за нашите деца да имат образование."

Сезонната заетост на родителите зад граница - поредната причина много деца да напуснат българските училища. Учат ли въобще някъде - това е непроследимо. От поне 15 години се говори за създаването на регистър именно за пътуващите ученици. Но само се говори. Така и не се появи. Полицията не може да проследи вътрешната миграция заради липсата на регистрация, МОН - външната заради свободното движение в Шенген.

Стефан Лазаров, "Заедно в час": "Един ученик заедно със семейството си в рамките на годината два-три пъти отива в чужбина и се връща в България, отсъства тук един месец, един месец е тук, един месец уж е записан в друго училище."

Кристиана Станкова, началник на РУО - Сливен: "Понякога трудната комуникация с родителите е, защото голяма част от семействата, които заминават, оставят своите деца ученици на близки, роднини - баби, дядовци като понякога тези близки и роднини отговарят за повече от едно дете. Много често сменят номера на мобилни телефони, трудно може да се осъществява комуникация с тях."

В Осмо училище има над 800 ученици. Тази година отпадналите са 35.

Калина Кръстева, директор на ОУ "Юрий Гагарин", Сливен: "Но имаме и 5 върнати деца в училище, които са отпаднали от предходни години и с много мъки редовно посещават училище."

Мима: "Всяка майка иска детето й да е грамотно.

- Ти грамотна ли си?

- Еми не много. Не съм учила.

- До кой клас учи ти?

- До шести.

- И защо спря?

- Ми омъжих се."

Арсо Ганев, образователен медиатор в ОУ "Иван Вазов", Кюстендил: "Това е бягство на младите хора от реалността, опитвайки се да намерят нов живот, който, за съжаление, в повечето случаи се оказва по-лош от това, което те са имали като деца."

Парите от Просветното министерство за уязвими групи непрекъснато се увеличават - средно по 30 - 35 милиона годишно. Контролът се затяга, увеличава се броят на медиаторите.

Огнян Исаев, Тръст за социална алтернатива: "За да не отпадат ученици от образователната система, ние не трябва да сме фокусирани какъв е произходът на учениците."

Статистиката ни връща към оглушителната тишина на над 2000 опустели класни стаи. Но по-лошото от пустите стаи е, че системата не знае къде са децата, излезли оттам. При все че е лесно да се свърже с всяка социална система в европейската общност. И какъвто и анализ да има по този проблем той е неточен, възпроизвежда неефективни мерки. И хиляди деца в България не могат да излязат от спиралата на бедността. Деца в гета, на които животът не е дал най-силната ръка, а надежда има, доказват го дори в квартал "Надежда".