След 38 години прекъсване най-доброто от Жул Паскин се събира на българска територия. Софийската градска галерия е домакин на уникалната изложба. Над 30 от творбите се показват за първи път пред публика.
Изложбата е много специална и за ценители, и за колекционерите, които пристигнаха за събитието - Том Крог, Розмари Наполитано и семейство Папаро. Отговаря и на много въпроси - за пътя на Жул Паскин от Видин до Париж, за живота между два континента, за огромната следа в изкуството на 20 век, но и за вътрешния свят на художника, който се влюбва безумно в своята муза.
Когато прочетох кореспонденцията, видях, че е много объркан, много честен, щедър, но и може би много раним. Образ, който не е искал да покаже.
Жени, пътувания, библейски сюжети - рисунките говорят и успяват да покажат всички периоди и разностранните му интереси.
Рисунката е страшно важна, не само за Паскин, а за началото на 20 век. Ако сега малко я подценяваме, тогава е била онова изразно средство, с което най-добре са изразявали емоциите.
Отнесен и потаен го наричат хората от близкото му обкръжение. Специално място в платната и не само има жената.
Тези еротични творби, които го направиха популярен, са изпълнени с нежност, хумор и без никаква вулгарност.
Това, което ще бъде интересно за българската публика и е непознато - рисунки от пътуванията из Южните Щати, Куба и Тунис. Наистина за Паскин има една доста едностранчива представа, че е художник на голото тяло. Това е важна част в живота му, но не е само това.
Изключителна личност, не докрай оценен. Сега българската публика може да открие нови елементи от картината Пинкас.
Чуй новините
Подкаст
