Проф. Сули Йозел: в ход е "калибриране" на турската външна политика

Външната политика на Турция е темата, на която е посветен анализът в "Светът е 7" тази седмица . Поводът е съживеният диалог с ЕС и споразумението за реадмисия на нелегалните емигранти, което скоро ще бъде подписано.

Йоана Левиева-Сойър раговаря със Сули Йозел - известен преподавател и политически анализатор, който гостува в България за да участва в поредицата мемориални лекции "Джу", организирана от Центъра за либерални стратегии. Ден след като той отпътува турският премиер Ердоган отново предизвика гневни реакции в няколко съседни страни със свое изказване свързано с Тракия и османското наследство. Интервюто дава отговор и по тази тема, въпреки, че е взето малкопреди споменатото изказване и конкретен въпрос за него няма

Въпрос: Споразумението за реадмисия новина ли е в Турция, какви бяха реакциите?

Проф. Йозел: На първо място, ние все още не знаем подробностите около подготвяното споразумение, то все още не е публично. По принцип идеята за безвизово пътване на турските граждани в Европа е възприета, но сега трябва да се уточнят подробностите и според нашия външен министър това ще отнеме още три години и половина. Според други, може и повече. Така, че новината, разбира се, беше посрещната добре в Турция, но според мен и много други в Турция, това решение е закъсняло и чакането още 3 години и половина също. Но е по-добре от нищо, така че решението ме радва.

Въпрос: Това споразумение дали е знак, че кандидатурата на Труция за членство в ЕС е извадена от фризера. Дали сме свидетели на добър жест от страна на Европа към Турция или обратното - от Турция към Европа?
Проф. Йозел: Според мен нито едното, нито другото. Не смятам че ЕС е твърдо решен да приеме Труция, нито пък Турция е напълно убедена, че иска да се присъедини. До този извод води всичко, което се говори в последните години. Според мен обаче има тврърдо решение, че не трябва да се отказваме и да оставим, както се казва, пациента да умре. Отношениета нмежду ЕС и Турция бяха дълго време в кома и според мен последният доклад по напрадъка на Труция, реакциите след него и отварянето на нова глава в преговорите след близо 3 години - глава 22 ра, покзват, че все пак никой не иска процесът напълно да спре. Това все пак е по-добре от нищо. Докато Европа все още е в хватката на кризата, а Турция пък е ангажирана в дълъг изборен цикъл, който ще продължи година и половина, едва ли нещо кой знае какаво ще се случи. Но поне процесът бавно се движи и това е по-добре на този етап.

Въпрос: В България, разбира се, най-много се коментираше това, че европейските страни ще могат да върщат на Турция нелегални имигранти, дошли от нейна територия. Има ли в Турция усещане, че носите прекалено голяма тежест?
Проф. Йозел: Може и да не ви се вярва - но това не се обсъжда. При нас, разбира се, акцентът беше върху безвизовото пътуване на турците. Нашето общество се интересува преди всичко от вътрешнополитически проблеми. Международната политика присъства най-вече по отношение на кризата в Близкия изток. Пък и сами разбирате, че реадмисията на бежанци не е въпрос, който нашето правителство би искало да има дискусия в Турция. Така, че тя за сега не се състояла.

Въпрос: Напоследък наблюдаваме голяма активност на премиера Еродаган на Балканите - той посети Албания и Косово, при това непросредствено преди местните избори там, които бяха много важни, направи изявления, които получиха широк отзвук...

Проф. Йозел: Да, и на сърбите тези изявления никак не им харесаха.

Въпрос: Да така е - но дали можем да кажем, че ... Има ли промяна във външнополитческите приоритети на Турция - повече към Балакните и Европа за сметака на Близкия изток?
Проф. Йозел: Не бих казал - интересът на Турското правтелство към Блаканите никога не е преставал. И след тази грешка на езика от страна на Еродган - като каза че Косово е Турция, бяха проложени големи усилия за стопляне на отношенията със Сърбия, както и да се посредничи в разговорите между Сърбия, Босна и Хърватия. Така че интересът, акцентът към Балканите винаги е бил налице. Това е причината за посещениета на Ердоган и в Косово и в Албания - той отиде да отваря летища и да подкрепя турските инвестиции и в двете старни. Тук няма новина. А по отношение на Европа - очевидно на Труция и излиза скъпо да игнорира Европа. Но видяхме също така, деня когато преговорите с ЕС бяха подновени, 5 ноември, премиерът избра да направи изказване за интереса на Турция да се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество. Да се чудиш всъщност къде са ни приоритетите. А фокусът към Близкия изток разбира се ще бъде запазен. Така че в заключение бих нарекъл това калибриране на труската външна политика, а не промяна в ориентацията.

Въпрос: Как се коментира в Турция постигнатата договорка за Сирия, планираната среща през януари в Женева? Възприема ли се като начин за рещшаване на кризата?
Проф. Йозел: Турското правителство никак не е доволно, че ще трябва да отиде на преговорите в Женева докато Башар Асад е още на власт. Но сега обстоятелствата сочат, че той ще остане държавен глава на Сирия и турското правителство реши да промени позицията си и все пак да участва в процеса. Големият въпрос всъщност е кой ще дойде в Женева. Дали например сирийските кюрди ще бъдат представени от Партията на демократичното единство - дали изобщо тази партия ще бъде допусната в Женева - това сега е главната тревога на турското правителство. Но като цяло фактът че Иран и Турция излязоха с обща декларация с настояване за прекратяване на огъня в Сирия показва, че и двете страни не са коригирали позициите си и са постигнали съгласие за момнта , макар че, разбира се остават противница в подкрепата си за различни страни в конфликта.

Въпрос: Извън Турция съществува усещането, че премиерът Ердоган имаше големи амбиции за своята роля в Близкия изток, искаше неговото управление да се превърне в модел за успеха на политическия исляма. Но протестите в Турция го отклониха и той изгуби курса външната политика - влошиха се отношенията с Египет и с другистрани от региона. Какво мислите вие?
Проф. Йозел: Според мен, когато протестите за парка Гези започнаха през юни, външната политика на Турция вече така и така губеше курса си. Разбира се, обстановката в Египет, военният преврат, който събори от власт Мюсюлманските братя и почти ги унищожи - всичко това донесе на Ердоган огромно разочарование. Включително и за това, че нито един от сюзниците на Турция не осъди този Мреврат, дори не го и нарече преврат. Това създаде гняв в Турция, правителството реагира остро и към руснаците, и към арабите, кам съюзниците. Това допълнително влоши отношенията с Египет и посланикът ни там беше изгонен. А Турция нямаше кого да изгони, защо Египет няма посланик в Анкара. Отношенията трудно ще се възстановят и това беше последният удар, който турското правителство понесе в една поредица от грешки във външната политика в Близикя изток. И от края на септември Ердоган се опитва да възстанови някои от изгубените си позиции. Да стопли отношенията с Иран, който е важен търговски партньор. Също да стоплят отношенията с правителството в Багдад, с което бяха прекъснати всякакви връзки в продължене на две години. А по отношение на Сирия, както казах, прозицията се коригира, макар, че разбира се, за разговор с Башар Асад не може да става дума. Анкара също също така отговори положително на натиска да оттегли подкрепата си за различни джихадисти и наскоро депортира над хиляда души - между другото повечето от тях европейци. Така че без да го признава, правителството променя и калибрира външната си политиката. Разбира се някои от изгубените позиции трудно ще се възстановят.

Вижте ТУК интервюто на Йоана Левиева-Сойър с проф. Сули Йозал в предаването "Светът е 7".