Лех Валенса: Демокрацията е като урок по плуване

Докато разговаряме, долу, под прозореца, подреждат изложба за него - в центъра на Гданск, на Дългия Площад. Лех Валенса е жива легенда. Гданското летище носи името му. Играл е себе си във филма на Вайда „Човекът от желязо". А днес световни знаменитости са му дошли на крака: 25 години след Нобеловата награда и 65 след рождението на лидера на „Солидарност", разклатил комунистическия лагер и променил историята.

Лек Валенса:
Ние в Полша избихме зъбите на мечката. Без зъби тя вече не можеше да хапе. Затова и в България, и в другите страни - Чехия, Германия - направиха, каквото трябва. Но едва тогава, когато мечката не можеше вече да хапе.

Никога не му е липсвало самочувствие, нито пък умереност. Електротехник, син на дърводелец, водач на стачка, лидер на нелегален профсъюз, арестант, после народен любимец, президент. През 95-та губи следващите президентски избори с 1% разлика. На по-следващите обаче получава само 1% от гласовете. Сега е най-известният пенсионер в Полша.

Лех Валенса:
Комунизмът загуби, защото не работеше. Но трябваше време, за да се убедят в това хората. Що се отнася до другите страни - лидерите мислеха едно и също, но всеки работеше срещу комунизма по-своему: Рейгън засилваше въоръжаването. Митеран, който беше от левицата, казваше на комунистите: аз съм социалист, но не съм съгласен да биете работниците и да им забранявате да имат профсъюзно движение. Кол пък искаше да обедини Германия. Г-жа Тачър твърдеше, че комунизмът не е добър строй, само при частна собственост може да се управлява добре. А папа Йоан Павел казваше, че светът без духовност, без Господ не струва нищо. И накрая - Лех Валенса, който се присъедини към всички тях. Така че ние се разбирахме без думи и действахме в една посока; затова победата стана възможна. Дори някой написа книга и ни обвини в заговор: видите ли, те са се наговорили. Няма такова нещо. Без уговорки, всички вкупом, допринесохме за победата. Горбачов също - той се опита да ремонтира комунизма, смятайки, че подлежи на реформи. Ние обаче знаехме, че това е невъзможно.

През 1980 обаче нещата не са така прости. Работниците от корабостроителница „Ленин" в Гданск вдигат стачка и кеглите на историята започват да падат една по една - военно положение, Кръгла маса, свободни избори, промяна в целия социалистически лагер. Но ако работниците с Валенса начело не се бяха вдигнали?

Лех Валенса:
Ако нямате въображение - идете в Куба или Северна Корея и ще видите как можеше да изглежда Полша. Щеше да прилича на тях.

Бойко Василев:
- Защото съм поляк, а поляците са луди" - пише поетът Галчински. Ако поляците не бяха малко луди, щяха ли през 80-та да се опълчат срещу цялата социалистическа система?

Лех Валенса:
Не. Това само даваше шанс на борбата и победата. Поради сложната си история ние се научихме да се борим и оцеляваме. Разбира се, при нормални условия или на друго място нашето поведение нямаше да е подходящо, и тогава с право щяха да ни нарекат луди. Да, никой не вярваше, че ще успеем. А ние успяхме и това сега изглежда малко откачено. Но в крайна сметка не постъпиха умно онези, които си седяха тихичко в класната стая.

В Гданск честванията вървят с пълна сила. Граждани идват в Институт „Валенса" и се вклиняват между интервютата с цветя и поздравления:

Мъж:
- Всичко най-хубаво Ви желая, г-н президент, от цялото си сърце.

Но политическата му кариера не е само цветя и рози. Създаде си врагове още като президент. В 90-те бившите съратници от „Солидарност" се скараха и днес Валенса и президентът Качински продължават с войната на нерви. Появи се и слухът, че през 70-те, преди „Солидарност", синдикалният лидер имал досие. Валенса категорично отрече, че е агент „Болек", съдебно решение го подкрепи. Но противниците му пишат книги по въпроса и не млъкват.

Лех Валенса:
- С комунизма се свърши веднъж завинаги. Както и службите, свързани с него.

Бойко Василев:
- Но не става ли ясно, че старите служби са живи?

Лех Валенса:
- Хората, работили в тези служби, са живи, както и разни материали, документи, които те пазят заради предизборна игра, например. Това ще трае известно време, но ще продължи да умира. Новото си проправя път. Младежите, които не са обременени, поемат инициативата. Те побеждават и ще подреждат света.

Бойко Василев:
- Все пак, как посрещнахте атаките срещу Вас?

Лех Валенса:
- Знаех, че нападат само силните. Към слабите не проявават интерес. Така че колкото по-силна бе отправената атака, толкова по-силен бях аз.

Бойко Василев:
- Какво в днешна Полша не разбирате или не приемате?

Лех Валенса:
- Разбирам всичко и всичко приемам, защото просто трябва да го минем. Демокрацията е като урок по плуване - вижте как хората се учат да плуват! Ако тръгнат да прочетат книгите на целия свят, да си вземат съветници отвсякъде, да изслушат съветите им и после да скочат в дълбокото - всички ще се удавят, никой няма да оцелее. Ако ще плуваме, трябва да влезем във водата до глезените, до коленете, после да си помогнем с ръце - чак тогава са необходими съветници. И при демокрацията е така - една измама минава, втората не минава, третата съвсем. Но постепенно се потапяме и започваме да плуваме в демокрацията. Иначе не става.

През 94-та президентът Валенса посети България и каза за тогавашния си колега Желев - „каже ли нещо, се чудя дали не го казах аз". Тогава и двамата президенти-дисиденти бяха вече на нож с бившите си партии.

Лех Валенса:
- Убеден съм, че сме били в сходни ситуации по отношение на комунизма. И изходът е подобен, трудно е да намерим разлики. Всъщност има, но те са минимални.

Бойко Василев:
- Западът прие страните от Източна Европа в НАТО и ЕС, но не направи за нас нов "план Маршал", както предлагахте Вие. Честно ли постъпи Западът с Изтока?

Лех Валенса:
- Не. Западът беше така дълбоко просмукан от пазарната икономика и стремежа към печалба на всяка цена, че нямаше толкова богато въображение, както ние по време на комунизма. Комунизмът ни даде перспектива, надежда - качества, които Западът не притежаваше. Западът действа бързо: сметки, плащане, хайде напред... и сега виждаме, че този западен строй не е идеален. Въпреки че по-добър от него няма. Та Западът трябваше да предложи "план Маршал", за да може да спечели повече, ние също. А какво стана? Ние изгубихме много, Западът също.

Бойко Василев:
- Някога лозунгът беше "Няма свобода без Солидарност!" Днес, когато има свобода, има ли солидарност - в Полша, Европа, в света?

Лех Валенса:
- Солидарността е необходима - в Полша, в Европа, в света. Но тя навсякъде е различна. А солидарността е следното: ако не можеш да вдигнеш някаква тежест, покани някой, който да ти помогне. Във всяка страна има тежести, които можем да вдигнем само заедно.

С тежестите Валенса се оправя ... леко. Когато му предлагат пари, не иска да обръсне мустака си. После го обръсва за кеф, но бързо го пуска отново - съпругата Данута не го харесва голобрад. Жената, която преди 25 години отиде да вземе Нобеловата награда вместо Валенса. Майката на неговите 8 деца.

Бпйко Василев:
- Знаете ли за какво мечтаят Вашите осем деца?

Лех Валенса:
- Децата мечтаят да измъкнат колкото се може повече от баща си. Или да изкарат нещо, ако е възможно. Като навсякъде, знаете как е.

Ревностен католик, Валенса остава ревностен и в още нещо - любовта към техниката. Бившият работник-електротехник чете мейли, влиза в Скайп, пътува с палмтоп и смартфон, дори сглобява компютри.

Лех Валенса:
- На бюрото си имам три компютъра, ето там, виждате ли? По-рано всичките ги сглобявах аз. Аз съм от поколението, което искаше със собствените си очи да се убеди как работи това нещо. За да повярвам, трябва да го разглобя. И какво? Оказа се, че съм смонтирал сума ти компютри и нищо не съм научил. Защото тази технология, това нещо е различно... Залято е отгоре с пластмаса и нищо не се вижда. По мое време всичко се виждаше. Тогава видеото имаше кабели, транзистори, мереше се токът и всичко беше наред...

Винаги съм бил щастлив - дори когато навремето ме арестуваха, защото най-сетне можех да си почина. Така и сега: тъгувам за онези арести, защото 48 часа си почивах. Нищо не правех. Сега обаче не искат да ме затварят... Човек винаги може да бъде щастлив - като се връща в миналото или в мислите си. И може да бъде нещастен дори когато е президент или крал - виждал съм и такива. Да знаете - няма дефиниция за щастието. Всеки трябва да намери своя път към него.