Българската приказка на саксонската принцеса Теофана фон Саксен

Теофана фон Саксен: Мисля че хората в България не разбират много добре защо някой от чужбина идва и иска да помогне. Непрекъснато ми се задава въпросът: Защо го правите това?

Тя е българка по произход, принцеса по съдба, и дъщеря на финансиста Петър Аладжов - директор на Българската търговска банка и върховен комисар на стопанството по време на Втората световна война. Семейство Аладжови напуска България преди близо 50 години, а днес принцеса Теофана се връща тук, за да помага. Осигурява хуманитарна помощ за болници и детски домове. Даренията пристигат от Германия - камиони с дрехи, играчки и медицинска техника. И въпреки че й се налага да разтоварва кашоните сама - не се отказва... В България я връщат не само спомените и сърцето, но и едното „Благодаря!"

Теофана фон Саксен: Всъщност страшно много се зарадвах, когато пенсионерките на село Балван, от тези куфари с вълни, които им занесох там, седнаха и оплетоха възглавничка за мене, а за други мои приятели-дарители оплетоха търлъци

Затова от 15 години е все на път, между своите две родини. Животът й прилича на сюжет от приказките - преживяла бедност и изгнание в България, Теофана стaнала принцеса на Саксония след брака си с благородника Херман фон Саксен. Но понякога дори децата я питат: дали приказката продължава и след края на бала?

Теофана фон Саксен: И едно момиченце казва: „Г-жа принцесо, аз си представям, че Вие сутрин като станете, обличате една красива рокля и се разхождате в градината на двореца с хубавата рокля." Така е в илюзията на малките деца. Аз мисля, че има твърде много работа и повече отговорност.

В началото на комунистическия режим са изселени в село Церово като „капиталисти". Тогава остават без дом, без средства и без минало. Единственият път напред е бягството в чужбина. Пръв за Германия заминава Петър Аладжов, но семейството се събира отново едва след няколко години.

Теофана фон Саксен: Най-трудният момент беше може би заминаването от България. Защото... губиш родината, а не знаеш какво те очаква. А това, което те очаква, е живот на емигрант в чужбина, това знаех, но че емигрантството означава и самотност, това не знаех.

А докато Теофана учи немски език, баща й гради кариера като финансист. Човекът, спасил България от глад по време на световната криза през 30-те години, се превръща и в един от строителите на германското икономическо чудо. Но никога не забравя родината си...

Теофана фон Саксен: Смятам, че добре се е застъпвал за България и много дълги години чака, докато тази благодарност дойде, но все пак той си затвори очите с това чувство, че България му благодари. А Германия също! Германия му благодари за подема на индустрията, на който той много спомогна.

Репортер:
- Как мислите, какво би казал за днешната финансова криза?

Теофана фон Саксен: Ще Ви се изсмее! Той е виждал такива да идват и да си ходят. Няма да я вземе за много сериозна. И аз мисля, че не трябва да се паникьосваме всичките. Не е пък чак толкова страшно. Малко по-скромни ще станеме за известно време, малко повече трябва да работиме и малко повече трябва да внимаваме, но смятам, че ще прескърца и ще мине.

Според принцеса фон Саксен по-важно е как България ще се справи с корупцията. Не кризата, а спрените европари и критичните доклади - ето какво наистина трябва да стресне българските политици днес.

Теофана фон Саксен: Външно се говори, говори, а вътрешно реално не виждам страната да се освобождава от неща като корупцията. Прочухме се в Европейския съюз вече. Питат ме понякога: „А-а, Вие сте от България! А-ха." Знаете ли това какво значи на немски? Знаете ли, на влака, накрая, на последния вагон му се слага един фенер, да се знае кой е последният вагон. Е, това ни казват - че ние сме били последния фенер на европейския влак.

Затова на България й трябва не само по-честна политика, но и... повече труд.

Теофана фон Саксен: Струва ми се, че във времето на социализма хората се размързеливиха. Просто отпуснаха края - така, че има някаква държава, някаква майка-партия или държава, която се грижи за тях, че те без това не могат да изменят нищо в системата и смятам, че хората се научиха да не работят, да не отговарят за собствената си дейност и да очакват някой друг да носи отговорност.

А успехът идва с много работа, ум и вяра - на това я научил някога и баща й, д-р Петър Аладжов. Именно вярата помага на Теофана веднъж - след като дълги години не може да има деца, построява първата българска църква в Мюнхен. Така чудото става. Днес има две дъщери и двама синове.

Тефана фон Саксен: Има нужда хората да вярват в доброто, което и да е то. Това добро, което те мислят, даже да са мюсюлмани, даже да са евреи, даже да са католици.

Много хора има в България огорчени, огорчени и озлобени и се питам: „Защо?". Не е чак толкова лоша България, но има много черногледство, очаква се лошо. Аз мисля, че трябва да бъде обратното - да мислите положително, позитивно, think pink, казват американците опростено, да се стремите към нещо добро, а не само оплаквания чувам, само жалби какво не става, какво не може, а я някой да си свърши работата свестно - да видите как ще може!