Министерството на културата изказва съболезнования на семейството, близките и приятелите на големия български творец Вежди Рашидов.
Българската култура, но не само тя, загуби блестящ творец и маестро на четката, на молива, на глината, на всеки един материал, до който се докосваше ръката му, написаха от ведомството във Фейсбук.
Загубихме космополитен артист, който във всяко свое произведение вложи невероятна емоция, душа и сърце. Артист, който наблюдаваше и анализираше света от позицията на онази божествена искра, с която бе надарен свише и благодарение на която безпогрешно разпознаваше фалша – в живота и у хората. И му се противопоставяше дори с цената на това да не бъде харесан.
Неговите изложби събираха винаги приятелите му творци, заедно с които се надбягваха в състезание, в което само си помагаха един на друг да станат „най“ – най-добрата версия на самите себе си. А президенти, министри, колекционери, академици и публиката неизменно го аплодираха.
Съдбата не бе отредила лек житейски път на Вежди Рашидов, но той бе решен да докаже, че когато някой повярва много силно в теб, можеш да постигнеш всичко; да покаже, че изкуството наистина може да спаси – ако не света, то поне хората, които изберат да му се доверят и да му се посветят неотклонно.
Макар понякога да не бе разбран, Вежди Рашидов каза всичко със своето творчество, което, заедно с многобройните национални и международни отличия, говореше вместо думите му. Обичта му към хората на изкуството и на културата бе истинска и безгранична – и същата бе тя към хората с труден житейски път като него, на които помагаше през целия си живот – не само в България, а и по света.
Искреното желание да помага на хората за кратък период го доведе в Народното събрание на Република България, както и в Министерството на културата. Но неговата силна емоционалност и стремеж към духовна свобода не му позволиха да се откъсне за дълго от изкуството, защото то бе неговата религия; ателието бе неговият храм, братята му художници – неговите монаси, а почитателите – неговото паство.
Има нещо дълбоко символно в това, че ни напуска в месеца на будителите. Защото Вежди Рашидов бе от творците будители с ясна гражданска позиция, която не се страхуват да споделят с народа си. А неговата дълбока привързаност към родината се доказа от факта, че през годините той категорично избираше да живее, твори и излага изкуството си тук, въпреки огромното международно признание, което получаваше по света. Избра си и точно тук да остане завинаги.
Бунтар, бохем, прям до болка, обичлив, земен, но устремен към висините… творец, който не би могъл да бъде сложен в никаква рамка, защото е изработил сам своята съдба, като направи така, че да няма нужда да бъде представян по друг начин, освен като Вежди. И това да бъде напълно достатъчно, но натоварено с толкова различен емоционален заряд за семейството, близките, приятелите, почитателите, а дори и за тези, които не бяха съгласни с него. Но Вежди знаеше, че творецът не е създаден, за да бъде удобен и харесван.
Че за един творец е важно никой да не остане безразличен към него.
Към Вежди никой не бе безразличен. Защото дори и към днешна дата той продължава да притежава най-силното качество на един човек на изкуството - присъствието му оставя следа.
На нас остава да я съхраним. Дълбок поклон!
Чуй новините
Подкаст
