Желю Желев за промяната в историята и политиката

Желю Желев:
Чувал съм най-различни образи на демокрацията. Аз лично предпочитам един по-друг образ. Сравнявам демокрацията, много пъти съм го правил, с птицата. Тя може да лети добре, когато и дясното, и лявото крило са здрави и могат да загребват въздуха. А когато само едното крило работи, а другото - не, няма значение дали е дясно или ляво, тя ще се завърти и накрая може да падна на земята.

Водеща:С Лех Валенса имате сходни биографии. Значи, дисиденти, после президенти, после в някакъв момент на нож с партиите си, а сега и двамата сте начело на фондации. Каква е съдбата на дръзналите да променят историята?

Ж. Желев: Ами, вижте, това най-напред е една необходимост, не толкова въпрос на дързост, разбира се, е нужна и дързост. Аз например не съм искал да се занимавам с политика, особено като се има предвид какво беше политиката при комунизма, тъй като и, от друга страна, смятах, че нашето поколение няма да доживее падането на комунистическите режими. А то стана много по-рано отколкото очаквах, макар да сме се борили за това. И затова имах едно крайно, такова, негативно отношение към политиката в нашите страни. И не съм имал никога желанието да ставам политик. Обаче самият живот, моето желание да се занимавам с научна работа, със сериозната наука ме сблъска с режима. Аз като студент, след това като аспирант написах една дисертация, в която критикувах Ленин. Където доказвах, че неговото философско определение на материята в основата си е погрешно и от логическа, и от фактологическа, и от идеологическа, от всяка гледна точка. Те не можаха да го приемат и не можаха, разбира се, и да противопоставят някакви сериозни аргументи. Първо, не ме допуснаха до публична защита. Второ, по етапен ред ме изгониха от София. Не ми позволяваха нищо да публикувам. Така че, аз дори не можех да се защитя срещу тези нападки, обвинения, ругатни. И разбрах, че дневният ред трябва да бъде друг - борба със самата система. От научна гледна точка борбата със системата това е да се анализират, да се покажат основите на тази система, къде тя е несъстоятелна, къде е в противоречие със самата си идеология, с програмите, които се предлагат на населението, на хората. И така стигнах до идеята за борба срещу режима. Написах "Фашизмът". Първоначалното заглавие на тази книга беше "Тоталитарната държава". И понеже беше въз основа на анализа на трите класически фашисти държави - Хитлерова Германия, Испания на Франко, Франкистка Испания и Италия на Мусолини, по време на режима на Мусолини. Обаче всичко съвпадаше с комунистическите режими. И това даваше възможност да се покаже, че те са също така несъстоятелни и осъдени. . .

Водеща: Това е борбата, наистина началото, но сега не може да не сте се връщали, през всичките тези години от началото на промените, какво не успя да се случи у нас. Какво остана недооценено, забравено, пренебрегнато?

Ж. Желев: Не бих казал недооценено. Аз на ваше място, ако питах, щях да поставя малко по друг начин въпроса - какво не успяхме да направим.

Водеща: Какво не успяхме да направим?

Ж. Желев: В какво провалихме, да кажем, нашия преход? Първите два етапа на прехода мисля, че минаха много успешно. Първият етап това е разрушаването на цялата комунистическа тоталитарна система, еднопартийният режим, монополът на комунистическата партия. . .

Водеща: А ние сами, като хора, като поведение, като начин на мислене? Ето, вие днес бяхте на едно събитие - награди за гражданска доблест. Не забравихме ли някъде морала, нравствеността?

Ж. Желев: Вижте, винаги има нравствени хора. Самият факт, че се раздават и награди, и не само фондацията на Дими Паница, макар че тя е най-яркият пример, под една или друга форма, хората раздават такива награди за поощряване на честността, доблестта, гражданската доблест, ако искате героизма. Тези неща се оценяват и обикновено се награждават.

Водеща: Може ли в едно изречение да ни кажете какво липсва на десницата днес? Станахте свидетел на разговора по-рано в предаването. Какво липсва - вдъхновяващи идеи, които да увличат след себе си, лидери? Какво може да обедини дясното днес?

Ж. Желев: Много неща липсват. Първото нещо, за да имаме десница, сериозна, тя задължително трябва да бъде нова десница. Сегашният Съюз на демократичните сили не може да изпълнява тази роля и това се вижда от всички социологически проучвания, от загубите по време на изборите. Нито ДСБ на Костов може да прави това, както и другите сравнително малки десни формации. Трябва обединение на десницата. Тя трябва да се обедини. Но, за да има обединение, трябва да има основа, на която да се стъпи. А това не е изработено. Това е много точно и задължително, защото. . . Вижте, по-рано основата беше антикомунизмът и свалянето на комунистическия режим.

Водеща: А сега? А сега на какво да стъпят?

Ж. Желев: Комунизмът като тоталитарна система е свален, частната собственост чрез приватизацията, връщането на земята. . .

Водеща: Така.

Ж. Желев: . . . са възстановени. Тоест икономическата база на комунизма е също разрушена. Тя не съществува. Имаш плуралистична икономическа основа, която е база, истинската база на демокрацията. Ние сбъркахме, където и се забави вече преходът, че Съюзът на демократичните сили в края на 1992 година сдаде властта. Ние имахме парламентарната власт в Народното събрание, имахме правителство, правителството на Филип Димитров, имахме местната власт. Малко, няколко месеца по-късно на преките президентски избори СДС спечели и президентската институция. Всичко беше в нашите ръце. Но, аз поне така си го обяснявам, отсъствието на достатъчно чувство за отговорност. . .

Водеща: Чувство за отговорност.

Ж. Желев: За отговорност, защото два милиона хора си накарал да гласуват. . .

Водеща: В този смисъл. . .

Ж. Желев: . . . за тази партия.

Водеща: . . . искам да ви попитам и още нещо. Наистина ви моля за много бърз отговор. Тези дни поехме още една, поредна доза от миналото, още досиета. Има ли смисъл от това? Очистваме ли се или, напротив, трупаме още кал по себе си и върху себе си? Буквално ви моля за едно изречение отговор, тъй като наистина времето много. . .

Ж. Желев: Мисля, че - да, има, с това пояснение, което ще дам, щеше да бъде много по-добре, ако още в началото на прехода беше станало това, щеше да изиграе ролята на катарзис за нашето общество, на очистение. През този период хората вече им омръзна да слушат за тези неща и вече го приемат като чисто лични заяждания, отношения, дрязги, което естествено не може да играе ролята на катарзис, на прочистване.

Водеща: Последен въпрос, въпреки че имам още много, които да ви задам. Догодина ще станат 20 години от началото на промените у нас. Кое е повече за вас сега, ако трябва да теглите чертата, горчилката, разочарованието или може би осъществените мечти?

Ж. Желев: Е, осъществените неща са естествено повече. Просто ще ви кажа само две неща. Вътре в страната, ами, реформите в основни линии са направени - приватизация, реституция, връщане на земята, преструктуриране на икономиката, т.нар. голяма рамка, тя е факт и там България е добре. В малката рамка сме много зле, защото тя минава през джобовете на хората и хората вече, две десетилетия стават, все още не усещат, аз говоря за основната част. . .

Водеща: Да, така е.

Ж. Желев: . . . от населението, не усещат демокрацията като благо. А някои думи като политика, политици, ги и намразиха, и не без основание за съжаление.

Водеща: Благодаря ви за този разговор, д-р Желев. При вас осъществените мечти са повече. Лех Валенса каза, че всеки може да бъде щастлив. Благодаря ви за този разговор.

Ж. Желев: Благодаря ви и аз.