Президентът и актрисата

11 февруари  ще е денят на  първата дама на Франция. Макар, че по конституция  подобна функция във Франция  не съществува, понятието придоби извънредна популярност в последните дни.  Водевилът, както Франс прес нарече  скорошните разкрития за любовния триъгълник Франсоа Оланд - Валери Трирвильор - Жюли Гайе би трябвало да приключи на въпросната  дата. Поне за медиите. На 11 февруари  френският президент ще бъде приет в Белия дом. Очаква се да бъде придружен от житейската си  спътница, която и да е тя. Оланд обеща да изясни въпроса дотогава. На пресконференция в Елисейския дворец на 14 януари, той отклони отговора. Само обясни, че с официалната си приятелка Валери Трирвильор преминават през " болезнени моменти ".

Оттогава някои неща се промениха. Набедената за любовница на президента 41-годишна актриса Жюли Гайе обяви, че ще съди списание "Клоузър", разкрило с фотоси и статия връзката им. Гайе е отстранена от жури, което решава важен въпрос в областта на културата  - кои френски артисти пенсионери  да прекарат от 12 до 18 месеца във френската Академия на Франция в Рим. Става дума за прочутото средище на културата  Вила Медичи. Решението за Гайе е взето лично от министъра на културата на Франция Орели Филипети. И още един знак. В телевизионно интервю Гайе беше наречена "приятелката на президента" от министъра на бюджета  в кабинета на Оланд, но Бернар Казньов  бързо се поправи. Въпреки интереса към твърденията за президентска изневяра, френската преса и френските политици защитаваха яростно правото на личен живот, на практика сакрално във френските традиции. На пресконференцията на 14 - ти януари , Оланд не беше "разнищен" за интимния си живот от френските журналисти и това предизвика искреното удивление на британските им колеги. От векове осмиваме стереотипа на сексуално обсебения французин. В действителност, те са такива въздържатели, че когато държавният глава е замесен в случай като Клинтън-Люински  имат желание да говорят само за социалната политика, пошегува се " Дейли Телеграф". Дори  благосклонният към Оланд английски ляв вестник " Гардиън" призна, че " нещата във Франция стават по различен начин ".

Ако публиката има право да знае всичко за президента си да бъдем груби докрай и защо ли да не тъпчем радостно тази, която стана жертва в аферата, попита реторично френски телевизионен канал, имайки предвид приетата в болница Валери Трирвльор и посочи коренът на разминаването в гледните точки. Според някои,  " грешката " на Франсоа Оланд е, че не е разбрал част от френската преса, възприела методите на таблоидите отвъд Ла Манша. Тя все още не подслушва частните разговори, но и това може да се случи, иронично коментира телевизионният канал Франс 24. Странно е че, таблодите на Острова които смятат, че политиците нямат право на личен живот, се възмущават от методите на шпиониране на Американската агенция за национална сигурност, се казва още в коментара. За разлика от англосаксонския свят, в южна Европа частният живот е обект на пълен респект , а любовните похождения са много повече толерирани. Случаят Жюли Гайе естествено напомни на всички за извънбрачната дъщеря на Франсоа Митеран, за развода на Никола Саркози и последвалия му брак с Карла Бруни , за случая Моника Люински, за  обвиненията срещу Силвио Берлускони  за връзката му с непълнолетна танцьорка, но и аферата Джон Профумо от 1963 г. Секс-скандалът тогава коства поста на британския военен министър. А кой си спомня  за Гари Харт? През 1987 г.  кариерата на сенатора от  Колорадо беше срината заради разкритията за извънбрачната му връзка с модел. Харт беше на крачка от президентската номинация на Демократическата партия.   Клинтън не напусна Белия дом заради аферата Люински, но трябваше да се справи с рисковата процедура за импийчмънт. Франсоа Оланд, не само че няма да се оттегли от Елисейския дворец заради публикацията на "Клоузър", ами изненадващо или не рейтингът му сред французойките  нарастна. Нелепо е да се сравнява случаят Жюли Гайе с този на Моника Люински. В аферата Клинтън-Люински наистина ставаше дума за брачна изневяра, но Моника беше стажантка в Белия дом и това с право поставяше въпроса за евентуален тормоз, докато във Франция става дума за чисто френската традиция на либертинажа - философията на свободомислие в нравите, разпространена сред аристокрацията през 17-ти и 18-ти  век, пишат френските медии. Автор: Емилия Запартова