Дебат за правото на живот и правото на смърт

"Всяка нощ се молех Бог да прибере мен вместо нея! Но аз й обещах, че ще изпълня последното й желание!" - думите на мъж загубил съпругата си. На 26 ноември 2013 година Марлис Муньоз се събужда през нощта и отива да успокои малкия си син. Съпругът й Ерик я открива в безсъзнание на кухненския под в къщата им в Кроули, американския щат Тексас. 33-годишната Марлис е в мозъчна смърт след белодробна емболия.

В продължение на 8 седмици тя лежи безмълвна в болница, но е в центъра на шумен дебат, който оттеква не само в Съединените щати, но и в цял свят. Марлис Муньоз е парамедик, взела е информирано решение дали желае да бъде на животоподдържащи машини. Съпругът й Ерик и родителите й казват, че винаги е била категорично против. Но в нощта, когато припада на кухненския под, Марлис е бременна в 14-та седмица. Според закона в Тексас, ако една жена е бременна и е безнадеждно болна, тя не може да откаже животоподдържащо лечение. От болницата в Тексас казват, че нямат друг избор, освен да следват закона и да поддържат сърцето на Марлис живо, а оттам и нероденото й бебе.

На 14 януари Ерик Муньоз завежда гражданско дело срещу болницата и го печели. На 26 януари машините, поддържащи жизнените функции на Марлис са изключени. С нея завинаги си отива е нероденото бебе - в 23-та гестационна седмица. Бащата Ерик решава да кръсти неродената си дъщеря Никол и след 8-седмична съдебна битка най-накрая може да се отдаде на скръбта.

Тъжната история на семейство Муньоз предизвика дебат за тълкуването на понятията "жив" и "мъртъв" и как наличието на ембрион променя нещата. Том Майо - професор по право в Южния методистки университет в Далас, е от групата, изготвила спорния закон, приложен в случая на Марлис Муньоз. Според него, законодателството е продължение на политиката на Тексас в защита на неродените бебета, дори против волята на техните майки. Подобни законодателства са в сила в повече от 30 американски щати, но казуси като на Марлис Муньоз са изключително редки.  През 2010 година Университетът "Хайделберг" публикува проучване, според което от 1982 година насам са регистрирани едва 30 подобни случаи. Организации против правото на аборт се обявиха против изключването на животоподдържащите машини на 33-годишната Марлис. "Има хора, които са готови да похарчат милиони долари, за да поддържат живота на това дете и да го отгледат, независимо дали е здраво или не", казва пастор Стивън Броудън и пояснява, че в този казус няма страна, която да представлява интереса на детето.

Спорното прилагане на закона в случая на Марлис Муньоз се дължи на термина "мозъчна смърт".  Човек в мозъчна смърт изглежда като жив - има сърдечен ритъм, има дишане, кожата е топла. Но когато мозъкът спре да работи, това означава, че няма орган, който да подава команди, за да функционира тялото. Затова адвокатите на Ерик Муньоз твърдят, че неговата съпруга не е пациент - теза, която съдът в Тексас подкрепя.

Обществото всъщност трябва да се замисли върху това кое е по-важно - човекът, който съществува с функциониращ мозък или организмът, казва Синда Ръштън, професор по клинична етика в университета Джонс Хопкинс. Ако смятате, че това, което е ценно, което има право на живота, е просто един организъм, тогава - да, тук не става въпрос за смърт, добавя професор Ръштън и продължава: този организъм все още може да функционира, има нужда от медицинска поддържка, но това е така и с много други хора."

В казусът Муньоз не 33-годишната Марлис е тази, която е на животоподдържащи системи. Тук идва ред на аргументът, че ембрионът е жив по силата на всички медицински термини и медицинската апаратура пази именно неговия живот. Но пък оттук възникват още редица въпроси. Ще бъде ли ембрионът жизненоспособен? Не е ли увреден заради липсата на кислород, след като майката е загубила съзнание?

Седмица след спирането на животоподдържащите системи на Марлис Муньоз дебатът продължава. Въпреки победата в съда Ерик Муньоз няма повод да празнува. Това не е щастлив край, казва Ерик и добавя - доволни сме, че съдията отсъди в наша полза и че призна, че тя не е пациент, както твърдеше болницата, а в действителност беше мъртва. След като казва последно "Сбогом!" Ерик Муньоз се опитва да се съсредоточи върху отглеждането на 15-месечния си син. Със сълзи на очи той си спомня, че желанието на Марлис е било да отгледат добър мъж. Това ме кара да продължавам напред, казва с тъжна усмивка Ерик.