Българин с награди за роботика

24-годишният Велин Димитров за 2 месеца спечели 2 награди на престижни състезания по роботика в Съединените щати. Едната е за дигитални сензори, които улавят мускулни сигнали - целта е да се улесни животът на хората с увреждания. Другият приз е за робот, който да помага при аварии и бедствия. Всъщност с Велин, който от малък живее и учи в Америка, ви запознахме в "По света и у нас" преди 2 години. Тогава той получи първата си голяма награда от космическата агенция НАСА за робот, който може да събира и сортира лунни камъни. Едва 4 годишен, Велин попада със семейството си в Бостън - както днес го нарича градът - център за развитие на роботиката. Двайсет години по-късно, с екипа му създават революционните медицински сензори. Те могат да улавят сигнали на мускулите и така хората с увредени крайници ще получават по-ефективна рехабилитация, защото упражненията ще могат да са съобразени според специфичните нужди на всеки един  мускул. Освен за терапия, с тези сензори могат да се създадат роботи, с които хората с увреждания  да си помагат в ежедневните дейности. Велин Димитров: "Ако някой няма много добър контрол върху ръцете си, но има мускулни сигнали, които ние можем да използваме, той може да контролира ръка, която е дефакто отделен робот и така човекът да се храни сам например." "Аз съм ръководител на екипа." Освен признанието за сензорите, Велин разработва софтуер и хардуер за роботи, които да се ползват в случаи, когато човешката намеса е по-трудна - например при аварии в ядрени централи. Наградата, екипът на Велин получава от военните сили на САЩ. Роботите, които създават са с човешки ръст и способности. Велин Димитров: "Може да затваря клапи, да отваря врати, да разчиства разрушени сгради, дори може да кара кола." "Може би някой ден ще има инвестициите да се разработват такива технологии и в България." А докато очаква това да се случи, Велин ще продължава да учи и да прави крачки към мечтата си - да създаде своя компания за роботи. Защото е убеден, че роботиката все повече ще навлиза в живота ни.

Автор: Диляна Здравкова