Предизвестената смърт на вестник "Либерасион"

Финансови проблеми поставят на карта бъдещето на  френския вестник "Либерасион". За предизвестената смърт и последните дни на изданието разказва международният ни редактор Мартин Гицов. В апогея на дигиталната ера последните си дни изживява първият френски вестник, направил своя уеб-страница. Емблематичният  Либерасион падна в капана на финансовите проблеми - спад в продажбите с 15 процента и загуби от един милион евро за 2013-та. Така вестникът, основан от философа Жан Пол Сартър и Серж Жюли като следствие на младежките вълнения от 1968-ма,  е на път да последва съдбата на таблоида Франс Соар и икономическия ежедневник Трибюн. Акционерите измислиха да превърнат изданието в социална мрежа. Журналистите трябва да напуснат редакцията, която ще стане културен център с бар, ресторант, телевизионно студио и инкубатор на идеи. Сградата с площ от 4 500 квадратни метра е в самия център на Париж. Ние сме вестник- гордо обяви на първа страница в стачно издание редакционният състав. - Имаме много идеи за интернет, но не можем да ги развием, защото нямаме достатъчно пари, - казва сега главният редактор на "Либерасион" Фабрис Русло. - Не можем да се борим с нашите конкуренти. Нашият уеб-екип има 5 или 10 пъти по-малко хора, отколкото във "Фигаро" или "Монд".  Просто нямаме същите ресурси. Може да имате много идеи, но те се обезсмислят, ако нямате средства да ги осъществите. Единственият оцелял от френските вестници, основани през втората половина на 20-ти век, издание на поколението "бейби бум", Либерасион тръгва надолу в средата на миналото десетилетие. Тогава главен акционер става Едуар дьо Ротшилд, издънка на банкерската фамилия, увлечен по конните надбягвания. Той отстранява съоснователя Жюли. - След влизането на Едуар дьо Ротшилд в капитала през 2005 и след оттеглянето на Серж Жюли, този вестник не се управлява добре, - смята проф. Патрик Евано. - Акционерите нямат истински журналистически, инфомационен проект. Те наливат пари, но на чиста загуба. Тези пари често се използват за закърпване на положението в края на месеца, но няма визия какво да се прави в условията на дигитален преход. Преди три години акционерите назначиха за директор Никола Деморан- звезда от радиото, често сравняван с младия Орсън Уелс. Той обаче няма опит в пресата, не е и екипен играч. При редките си появи на сутрешните заседания в редакцията той не вдига очи от смартфона си. Подчинените му го наказват с четири вота на недоверие. Някой дори слага дъвка в ключалката на вратата на кабинета му, за да не може да отключи. Оставката става факт едва на 13 февруари тази година.  Различията между журналистите и акционерите обаче остават. - Когато погледнем официалния проект на нашите акционери, не знам дали е добър, но можем да прочетем: тук ще направят ресторант, бар, място за култура, инкубатор на идеи, а журналистите отиват другаде. Това просто е невъзможно, - реагира журналистът Оливие Бертран. - Ако това тук е икономически модел, с акцент върху журналистиката, то журналистите физически трябва да останат на мястото, където се извършва диверсификацията. Пари за заплати другия месец обаче няма. Акционерите поискаха заем от финансовото министерство и подчертаха символичния ефект на оцеляването на вестника. За администрацията на Оланд ще бъде тежък удар евентуален банкрут на флагмана на левия печат в мандата на президент-социалист.

Автор: Мартин Гицов