Украйна: хронология на събитията

ПО-ВАЖНИТЕ СЪБИТИЯ ОТ НАЧАЛОТО НА ГОДИНАТА В УКРАЙНА 25 февруари. Върховната рада не успява да състави коалиционно правителство, както е обявил временниятпрезидент Турчинов 4 дни по-рано. Това е отложено за 27 февруари (четвъртък). От сградата на парламента в Киев махат петолъчката. В Интернет се появява сайтът "http://yanukovychleaks.org/". В него протестиращите и опозицията на управлениет она бившия президент започва да публикува документите, които Виктор Янукович не е успял да унищожи преди да изчезне. Стартира предизборната кампания за президент. Сред първите, обявили, че ще участват в надпреварата е Виталий Кличко. Във Лвов спецчастта от "Беркут" публично се разкайва. В други градове, където настроенията са про-руски, "Беркут"-овци са посрещнати с почести. 24 февруари. Украйна е на прага на фалита. Руският премиер Медведев обявява, че Москва няма с кого да разговаря в Киев защото няма правителство. МВФ, ЕС и САЩ обсъждат отпускането на финансова помощ. В Киев пристига де факто "външният министър" на ЕС Катрин Аштън. Виктор Янукович е обвинен в масови убийства на граждани и е издадена международна заповед за арест. Киев предлага той да бъде съде в Хага. продължава да е в неизвестност. Продължават да набират скорост признаците на сепаратизъм в страната 23 февруари. Върховната рада отново заседава извънредно. Турчинов е избран и за временен президент защото "няма кой да подписва държавните документи". Янукович е в неизвестност. В Киев около 5000 души протестират и срещу Юлия Тимошенко. В страната все по-ясно личи разделението на проевропейски ориентирани и на проруски насочени райони. В телефонен разговор президентът на Русия и канцлерът на Германия се разбират, че трябва да бъда запазена целостта на Украйна. В телевизионно интервю съветникът по националната сигурност на американския президент Сюзан Райс предупреждава Владимир Путин да не вкарва руски воиски в Украйна. 22 февруари. Върховната рада заседава извънредно. За нов председател на парламента е избран Олександър Турчинов от партията "Отечество" ("Баткивщина"). Президентът Виктор Янукович е обявен за "неспособен да изпълнява конституционните си задължения" и де факто е свален от длъжност. Янукович се появява в телевизионно интервю, за което се твърди, че е заснето в Харков, и обявява, че няма намерение да напуска страната, а ставащото нарича "преврат". Депутатите гласуват незабавно да бъде освободена от затвора бившият премиер Юлия Тимошенко. Следобеда тя излиза от болницата в Харков, къде е лекувана под стража и заминава за столицата. Същата вечер говори на "Майдан"-а. През деня обстановката в Киев започва да се нормализира. Хората влизат в резиденцията на Янукович край Киев, а медиите показват лукса там. 21 февруари: сутринта - относително затишие на "Майдан"-а (Площада на независимостта). Протестиращите очакват да бъде подписано постигнатото споразумение, съгласно което да се сформира коалиционно правителство, да бъдатпроведени предсрочни избори за президент, а до септември 2014 г. конституцията на страната трябва да бъде преработена като бъдат орязани част от правомощията на президента. Въпреки, че подписването е насрочено за 12 часа на обяд, споразумението е подписано едва няколко часа по-късно. Опозиционните лидери и президентът Янукович подписват споразумението след като го одобрява Съветът на протестиращите на Майдана. Преди церемонията Кличко размества табелите с имената, така че да не седне до Янукович. Документът е договорен с посредничеството на външните министри на Полша, Германия и Франция. Санкциите срещу властта ще зависят от оценката на евроминистрите на място, подчертава първият дипломат на Евросъюза Катрин Аштън. Белият дом приветства споразумението, но е готов за налагане на допълнителни санкции. 20 февруари: Най-кървавият ден от началото на протестите през декември 2013 г.  В обявения за "ден за примирие" сблъсъците между протестиращите - от една страна и милицията, спецчастите и вътрешни воиски - от друга избухват с нова сила и вземат десетки жертви. По различни данни загиналите от двете страни са между 70 и 100 души, говори се за 1000 ранени. На "Майдана" действат снайперисти. На милицията и вътрешни воиски са раздадени бойни муниции. Протестиращите също откриват огън. Външните министри на ЕС на извънредно заседание решават да наложат санкции на Украйна и по-точно - на длъжностни лица, за които се смята че са виновни за насилието в Киев. Късно вечерта е постигнато споразумение между президента Янукович и опозицията, което трябва да бъде подписано на следващия ден. То предвижда коалиционно правитлство, предсрочни президентски избори и конституционна реформа. 19 февруари: Украинските власти предприемат безпрецедентни мерки за сигурност. Ден след кръвопролитията, които отнеха живота на най-малко 26 души и раниха стотици, украинската армия получава разрешение да използва оръжие и да ограничава движението. Правомощията на военните са част от мащабната "антитерористична" операция, която службите за сигурност започват в цялата страна. След кръвпролитията президентът Виктор Янукович сменя началник-щаба и главнокомандващ въоръжените сили на Украйна Володимир Замана с досегашния командващ на украинските военноморски сили Юрий Илин. На Евромайдана остават хиляди демонстранти. Окупирани са сградите на  министерството на земеделието, централната поща и сградата на държавната телевизионна компания в столицата Киев. В Западна Украйна напрежението също ескалира. Германия и Русия се договориха да работят заедно за спиране на ескалацията в Украйна. Трима външни министри - на Германия, на Франция и на Полша, са в Киев в опит да посредничат за намаляване на напрежението и уреждане на кризата в страната. Франк-Валтер Щайнмайер, Лоран Фабиус и Радослав Шикорски продължават посредническата си мисия и на следващия ден. 18 февруари: ново изостряне на ситуацията. Украинската полиция щурмува основния лагер на антиправителствените демонстранти в центъра на Киев. На площада на Независимостта отекват експлозии и горят огньове. Противостоянието на Майдана идва след най-кървавия ден на протестите в украинската столица. При ожесточените  сблъсъци загинаха най-малко девет души, включително трима полицаи. По-рано силите за сигурност поставиха ултиматум до 18 часа за прекратяване на безредиците и освобождаване на площада.  Малко преди 20 часа полицията обявява, че започва антитерористична операция и започна да настъпва към Майдана с водни струи и бронирани коли. 17 февруари: Влиза в сила законът за амнистията. Той сваля обвиненията срещу задържаните в периода от 27 декември до 2 февруари. Главният прокурор Виктор Пшонка обявява, че, 268 души ще бъдат освободени от наказателна отговорност и ще бъдат закрити 108 дела. Президентът Виктор Янукович бърза да намери нов премиер. Тогава Русия ще разблокира договорения кредит, а той е крайно нужен за затъналата в дългове Украйна, коментира Ройтерс. Украинците са скептични. Барикадите в Киев остават и протестиращите искат пълна промяна. 1 февруари: В Мюнхен, на влиятелната Международна конференция по сигурността един от лидерите на украинската опозиция Арсений Яценюк иска "План "Маршал"  за Украйна. На форума присъства и друг опозиционен лидер - Виталий Кличко. В изказването си на конференцията държавният секретар на САЩ Джон Кери заявява, че "Съединените щати и Европейския съюз са на страната на украинския народ в битката му за сближаване с Европа. От друга страна, бившият украински президент Виктор Юшченко, който поведе Оранжевата революция през 2004 година, в интервю за CNN обвинява опозиционните партии, че се борят за власт вместо да планират бъдещето на държавата.  Юшченко твърди, че опозицията няма контрол над майдана. 30 януари: Лидерите на опозицията заявяват, че  Законът за амнистия на протестиращите е приет с помощта на "шантаж, натиск, фалшификации и измама". Украинският президент признава, че е допуснал някои грешки, но и обвинява опозицията, че продължава да задълбочава кризата заради политическите амбиции на някои от опозиционните лидери. Същия ден Янукович влиза в болница с температура 39 С. Има и външни реакции. Председателят на ЕК Барозу заявява, че "споразумението за асоцииране с Европейския съюз е най-добрият път за Украйна". Държавният секретар на САЩ провежда телеконферентна връзка с шестима от лидерите на опозицията. 29 януари: Леонид Кравчук, първият президент на Украйна след разпадането на Съветския съюз, предупреждава, че страната е на ръба на гражданска война. Късно вечерта Радата (украинският парламент) приема закон за амнистия на участниците в протестите, но с някои условия. Протестите не спират. (на снимката: палатковия лагер на Майдана) Същият ден Върховният представител за външна политика на ЕС Катрин Аштън е в Киев. Тя разговаря с президента Янукович и представители на опозицията. На извънредна среща държавите от Вишеградската група (Полша, Словакия, Чехия и Унгария) осъждат насилието в съседната им държава. 28 януари: Извънредна сесия на украинският парламент (на снимката) - отменени са "диктаторските закони", гласувана е амнистия на арестуваните по време на сблъсъците;премиерът Микола Азаров връчва оставката си на президента Виктор Янукович. Остават обаче още няколко нормативни акта, които предстои да бъдат гледани на следващия ден. В Брюксел се провежда срещата ЕС-Русия. Украйна е една от темите, които обсъждат руският президент Владимир Путин, председателят на ЕК Жозе Барозу и председателят на ЕС Херман ван Ромпой. ЕС съкращава традиционната среща от два дни (както е обикновено) на един ден - знак за влошените отношения между Москва и Брюксел. 27 януари: Украйна на ръба на извънредното положение - активисти на гражданско движение "Общо дело" окупират Министерството на правосъдието (на снимката). В отговор министъра на правосъдието Олена Лукаш заявява публично, че ако министерството не бъде освободено тя ще поиска от Съвета по сигурност и отбрана на страната "да обмисли въвеждането на извънредно положение". 25 януари: Президентът Виктор Янукович предлага на опозицията постове в управлението, в това число и премиерското кресло на опозиционният лидер Арсений Яценюк. Опозицията отказва. Протестите обхващат редица регионални центрове. Демонстранти окупират местните администрации в Лвов (на снимката), Тернопол, Ивано-Франковск, Ровно, Черновци, Волин, Виница, Хмелницки и Полтава.  В Лвов под натиска на протестиращите е сформирана нова градска администрация. 22 януари: Двама демонстранти са убити от огнестрелни рани по вре- ме на сблъсъците. Протестиращите хвърлят коктейли "Молотов" срещу полицаите. Протестите излизат извън пределите на Киев. Започват преговори между опозиционните лидери Виталий Кличко (партия "УДАР"), Арсений Яценюк (партия "Отечество") и Олег Тягнибок (партия "Свобода") и президентът Виктор Янукович. На следващия ден е потвърдена смъртта на 5 демонстранти. 19 януари: Масови протести в столицата Киев. Демонстрацията завършва със сблъсъци между полиция и протестиращи. Центърът на украинското недоволство се измества от Евромайдана на улица Грушевски. До този момент правителството неведнъж е опитвало да ограничи протестите, в това число и със забрани от дата до дата, но последната толкова остра реакция от страна на протестиращите е била на 1 декември 2013 г. 16 януари: Украинският парламент (на снимката) гласува закони, които ограничават правото на протест. Приемането на тези закони е продиктувано от протестите, които вървят от края на ноември 2013 г. в центъра на Киев против решението на правителството на Украйна да спре преговорите за асоцииране с ЕС. За част от украинците това е белег, че управлението, начело с президента Виктор Янукович отдалечава Киев от Европейския съюз и го доближава до орбитата на Москва.