Наричат го „магьосникът на светлината" или архитектът, който говори езика на слънчевите лъчи. Събира ги в своите сгради на бъдещето с мечтата да промени градовете на настоящето. Автор е на над 200 архитектурни проекта, сред които небостъргачът Торе Агбар в Барселона, Институтът на Арабския свят в Париж, Концертната зала в Копенхаген, оперите в Токио и Лион...
Въпрос: Докъде стигат мечтите в архитектурата?
Жан Нувел: Винаги е необходима доза утопия, защото, ние, хората, изпитваме потребност от далечна светлина, към която да се стремим. Затова трябва да вярваме, че има смисъл да пренасяме в реалността дори най-налудничавите си фантазии!
А той не спира да учудва както почитателите, така и критиците, със своите фантастични на пръв поглед идеи. За себе си казва, че е „посланик на въображението", затова не се страхува да провокира. Следващият му проект предвижда създаването на втори Лувър, този път в Абу Даби. Целта на Нувел е да построи музей, който не само да събере произведенията на френското изкуство, но и да бъде място за развлечение, медитация и размисъл. Френският архитект вече има няколко подобни проекта в Европа. Жан Нувел посети и София, за да сподели опита си в дискусия за бъдещето на българските музеи, организирана от списание „Абитаре". Тук го завари идеята за трети Лувър, но в България - проект, който Нувел също подкрепи.
Жан Нувел: Музеите и галериите са носители на емоцията. А именно тя отличава истинското от фалшивото изкуство. Великите произведения се раждат от човешкия разум, чувства и упорит труд. Докато фалшивото изкуство е просто подражание, възпроизвеждане, ако щете дори цифров образ, който за съжаление днес е навсякъде около нас. Ролята на музея е да бъде посредник, който да покаже на човека кое е истинско и кое - не.
Възможно ли е обаче това във времето на интернет и виртуалната реалност? И как музеите могат да привлекат младите хора? „Като заговорят на техния език" - категоричен е френският архитект.
Жан Нувел : Музеят ще започне да привлича хората тогава, когато се превърне в неразделна част от града, в място, което отразява неговия живот тук и сега. Музеят не бива да изпълнява ролята на гардероб за стари вещи. Напротив - той трябва да даде възможност на хората да се срещнат с предметите и да ги видят по уникален начин. Важно е също така музеите да се превърнат в места за общуване.
Но ако музеите тепърва се готвят за своя ренесанс, то архитектурата и дизайнът все по-често се сблъскват с проблемите на 21-ви век - като липсата на свободни пространства, презастрояването и нарастващото население на Земята. „Налага се да правим компромиси, но се опитваме да се борим с реалността" - признава днес Нувел.
Жан Нувел: Архитектурата е изкуство на ограниченията. Ако не се съобразяваме с тях, ще бъдем архитекти само на хартия. Все пак идеите се създават не в утопията, а в реалния живот, и ние трябва да спазваме неговите правила.
Въпрос: Икономическата криза повлия ли на архитектурните проекти в света?
Жан Нувел: Да, около 30-40 мащабни проекта са замразени, но очакваме работата по тях в най-скоро време да продължи. Разбира се, има и такива, които никога няма да стартират отново. За всички е ясно, че икономиката е основният двигател на архитектурата и че без пари няма как да се строи. Май ние, архитектите, първи усетихме икономическата криза и вероятно първи ще разберем, че тя си е отишла, защото отново ще започнем да работим с пълна сила.
А докато чака икономическата криза да отмине, Жан Нувел не спира да рисува фантазиите си чрез сенки, цветове и светлина. Понякога се вдъхновява от сънищата, а друг път - от разговорите с приятели на по чаша вино, но винаги има нова идея как да промени света.
Жан Нувел: Мечтая да създадем градове, в които хората да бъдат истински щастливи. В крайна сметка това е целта на архитектурата - да съчетае начина на живот с изкуството да се живее. Защото умението да живеем щастливо и в хармония с околния свят също е вид изкуство, на което трябва да се научим сами...
Коледно ретро пътешествие в София: От днес тръгва безплатният "Коледен автобус"